— На колко тънко можеш да цепиш времето? — попита метачът.
— Доста умело го правя… — започна Лобсанг.
— Бързичко се усъвършенствай!
Лу Цзе се оцвети в бледосиньо, щом хукна към града. Лобсанг го догони след стотина метра, но метачът продължаваше да бледнее, цепеше времето на все по-тънки резенчета. Ученикът стисна зъби и го последва, напрягайки всяко мускулче на тялото си.
Дори старецът да хитруваше, когато се стигнеше до схватка, тук нямаше полза от измами. Светът премина от синева в оттенъка на индиго и стигна до мастилен неестествен мрак като при затъмнение.
Това бяха дълбините на времето. Момчето знаеше, че никой не може да се задържи в тях задълго. Дори човек да понесе призрачния студ, някои части от тялото не бяха приспособени да понесат такова преживяване. Затънеш ли прекалено, смъртта ти е в кърпа вързана, ако излезеш припряно…
Не бе ставал свидетел на подобна случка, разбира се, също като останалите послушници, но имаше твърде нагледни рисунки в класните стаи. Човек можеше да си навлече неописуема болка, ако кръвта му започнеше да се движи във времето с по-голяма скорост от неговите кости. Затова пък щеше да го боли съвсем замалко.
— Не мога… да поддържам това… — изтласка от дробовете си думите, както тичаше подир Лу Цзе през виолетовия сумрак.
Можеш — задъхано го увери метачът. — Нали си бързак?
— Не съм… обучен… за това!
Доближаваха града.
— Никой не е обучен за това! — заръмжа Лу Цзе. — Правиш го и откриваш, че ти е по силите!
— Ами ако открия, че не ми е по силите?
Лобсанг вече вървеше по-леко. Но му се струваше, че неговата кожа копнее да се свлече от тялото.
— Мъртъвците нищо не могат да открият — напомни Лу Цзе. Озърна се към ученика и злата му усмивчица блесна като жълтозъба крива ивица в сенките. — Хвана ли му цаката?
— Аз… овладявам умението…
— Тъй те искам! Е, щом сме се поразгрели…
За ужас на Лобсанг метачът избледня още повече в тъмата.
Момчето събра сили, които не очакваше да намери у себе си. Развика се мислено на черния си дроб да не мърда наникъде, колкото и да проскърца мозъкът му от беседата. Гмурна се надолу.
Силуетът на Лу Цзе изсветля, докато Лобсанг се изравняваше с него във времето.
— Още ли си тук? Напъни се, момко!
— Не мога!
— Можеш, дяволите те взели!
Лобсанг нагълта смразяващ въздух и се хвърли напред…
… където светлината изведнъж премина в спокойна бледа синева, а Лу Цзе невъзмутимо подтичваше между неподвижни каруци и сковани хора при градската порта.
— Убеди ли се? — подхвърли метачът. — Само поддържай темпото, друго не се иска. Равномерно и спокойно.
Все едно пазеше равновесие върху опъната тел. Всичко беше наред, стига да не се замисляше излишно.
— Но във всички свитъци ни внушават, че навлизаш в синьото и виолетовото, после в черното и накрая се блъскаш в Стената — оплака се Лобсанг.
— А, да, свитъците… — отрони Лу Цзе и не продължи, като че бе казал останалото с тона си. — Сега, момко, сме в Долината на Цимерман. Никак не е зле да знаеш, че я има. Игуменът спомена, че имала нещо общо с… как беше?… О, да, граничите условия. Нещо като… пяната върху вълните. На самия ръб сме, момко!
— Но аз дишам толкова леко!
— Ъхъ. Не би трябвало да е така. Все пак мърдай чевръсто, иначе ще изчерпиш годния за дишане въздух около полето на тялото си. Ех, този Цимерман!… Трудно се намираше по-добър от него. И предполагаше, че има още някаква падинка съвсем близо до Стената.
— Дали я е открил?
— Не ми се вярва.
— Защо?
— Ами начинът, по който се пръсна на парченца, според мен е дебел намек. Не се тревожи. Тук няма да срещнеш затруднения в цепенето. Не е задължително да умуваш над това. Имаш да мислиш за други неща! И дръж под око онези облаци!
Лобсанг погледна нагоре. Дори в този синкав пейзаж облаците над града имаха твърде заплашителен вид.
— Същото беше и преди време в Юбервалд — осведоми го Лу Цзе. — Часовникът има нужда от огромна мощност. Бурята се развилия изневиделица.
— Но градът е огромен! Как ще издирим един часовник тук?
— Първо ще се отправим към центъра — реши Лу Цзе.
— Защо?
— Защото ако сме късметлии, оттам няма да тичаме дълго, когато удари мълнията.
— Метачо, никому не е по силите да надбяга мълния!
Лу Цзе се завъртя на пета, сграбчи Лобсанг за расото и го придърпа към лицето си.
— Тогава ти ми кажи накъде да търчим, бързако! — разкрещя му се. — У теб са скрити повечко тайни, отколкото се виждат и с третото око! Никой ученик уж не би могъл да открие Долината на Цимерман! Необходими са стотици години подготовка, за да се справиш! И никой уж не би могъл да подкара цилиндрите в синхрон, както му скимне, щом ги вижда за пръв път! Ти за тъпак ли ме вземаш? Сирак с необичайна дарба… що за дяволско създание си ти? Мандалата те позна! Е, аз пък съм най-обикновен смъртен и едно ще ти река — проклет да съм, ако допусна светът да се разтроши повторно! Тъй че ще ми помогнеш! На каквото и да си способен, искам го от теб тутакси! Използвай го!