— Виновна си в неправилно мислене — скастри я господин Бял. — Те съществуват. Следователно трябва да ги изследваме до последната подробност. Желая да продължа експериментите. А окото ми функционира съвършено.
Той взе брадва от една сергия. Госпожица Кафява се отдръпна още малко.
— Неочакваните опасения нарастват забележимо — съобщи тя.
— Това обаче е обикновено парче метал върху парче дърво — напомни господин Бял и вдигна брадвата. — Ние сме надничали в сърцата на звездите. Ние сме наблюдавали изпепеляването на светове. Ние сме присъствали на мъченията на изкривеното пространство. Какво в тази брадва би могло да пробуди у нас загриженост?
Той замахна. Ударът беше непохватен, а човешката шия е далеч по-жилава, отколкото им се струва на някои, обаче шията на госпожица Кафява избухна в пъстри петънца и тя се свлече.
Господин Бял плъзна поглед по околните Ревизори, които заотстъпваха.
— Иска ли още някой да се подложи на експеримента?
Всички отрекоха припряно.
— Добре. Колко много научихме досега!
— Той й отсече главата!
— Не крещи! И не си подавай главата! — сърдито прошепна Сюзън.
— Но той…
— Тя вече научи, така че няма нужда от твоите вопли! Впрочем „тя“ е то. И „той“ е то.
— Какво става?
Сюзън се шмугна в сенките.
— Не съм… съвсем сигурна, но май са се опитали да си направят човешки тела. Съвсем приемливи копия. И сега… започват да се държат като хора.
— Нима наричате и тази постъпка човешка?
Сюзън го изгледа със съжаление.
— Май не си обикалял много по света. Дядо ми твърди, че ако едно разумно същество се сдобие е човешка форма, то започва и да мисли като човек. Формата определя функцията.
— Значи видяхме постъпка на разумно същество? — смънка смаяният Лобсанг.
— Не само не е обикалял по света, ами не е чел и книги по история — мрачно допълни мнението си Сюзън. — Чувал ли си за проклятието на върколаците?
— Нима не е достатъчно проклятие и фактът, че някой е върколак?
— Те не биха се съгласили с теб. Но ако се задържат прекалено дълго във вълчия си облик, остават си вълци. Вълчата форма е особено… силна. Макар че съзнанието е човешко, вълкът се промъква вътре през носа, ушите и лапите. А знаеш ли нещо за вещиците?
— Ние… закова, де… откраднахме метлата на една от тях, за да стигнем дотук — призна Лобсанг.
— Сериозно? Значи сте извадили късмет, че настъпи краят на света. Както и да е. Най-способните вещици владеят една хитринка, която наричат Заемане. Могат да се настанят в главата на животно. Полезен номер. Но най-мъчното е да усетиш кога да се измъкнеш. Застоиш ли се в главата на патица и… ставаш патица завинаги. Може би умна патица с чудати спомени. И толкова.
— Поетът Хоха веднъж сънувал, че е пеперуда, а когато се събудил, промълвил: „Дали съм човек, който сънува, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек?“ — опита се той да влезе в руслото на разговора.
— Интересно, но не ни помага с нищо в момента. Освен ако не приемеш, че ревизорите сънуват човешкото си битие и за тях сънят е действителност. Те нямат никакво въображение. Досущ като дядо ми, ако трябва да съм откровена. Способни са да създадат съвършено копие на всичко, но не и нещо ново. Затова според мен те откриват тепърва какво означава да си човек.
— И какво означава?
— Че не владееш положението толкова добре, колкото си се заблуждавал. — Сюзън отново впери пронизващ поглед в тълпата на площада. — Знаеш ли нещо за създателя на часовника?
— Аз ли? Не. Всъщност… не.
— Тогава как откри мястото?
— Лу Цзе предположи, че правят часовника тук.
— Тъй ли било? Прозорливо. Дори сте налучкали къщата.
— Аз… ъ-ъ… аз намерих къщата. Аз… някак знаех, че е точно тази. Глупаво ли звучи?
— О, да. Като песничка за синигерчета и весели звънчета. Но не отричам, че може да е вярно. И аз винаги знам къде трябва да бъда. А ти къде трябва да бъдеш сега?
— Един момент — запъна се Лобсанг. — Коя сте вие? Времето спря, светът стана владение на… приказни твари и чудовища, но наоколо спокойно се разхожда една учителка?!
— Най-подходящият човек в случая — изтърси Сюзън. — Защото ние не търпим глупости. Пък и аз вече споменах, че имам някои наследствени дарби.
— Например живот извън времето?
— И това.
— Твърде смайваща дарба у една учителка!
— Но как помага, когато трябва да пишеш оценки… — невъзмутимо го осведоми Сюзън.