Выбрать главу

Пристигнахме. Някъде далече-далече пак дочувах виенето на чакалите. Синът на бай Иван току-що се беше върнал от лов. И той закъснял.

— Е-е, утре си ми гост! — разпери ръце бащата, като видя, че син му е донесъл два заека. — Бързаш, не бързаш, няма да откажеш.

Къщата на добрия селянин се намираше на края на селото. От двора нататък започваше, доколкото видях под неясната светлина на звездите, поле и ниви, а съвсем наблизо се издигаше обрасъл с гора хълм. Оттам се дочуваха сегиз-тогиз гласовете на чакалите, които все още ме тревожеха.

Като видя, че съм излязъл на двора, гостоприемният стопанин си помислил навярно, че се тревожа за пътя, който ми предстоеше за следния ден, та излезе и той.

— Утре всичко ще ти покажа на светло. То и сега се вижда. На̀, като превалим Медни рид, стигаме село Веселие… Виждаш ли е-е-ей онзи чукар? — наведе се той и ми сочеше нещо напред. — Там, под сами него ще минем.

— У-а! Тю-у! — развика се синът на бай Иван и затича през двора.

Покрай нас се мярна сянка — претича куче. И тутакси изчезна зад оградата.

— Какво стана? — запита бащата.

— Остави, тате! — тръсна ръка ядосан синът. — Ей, че мръсни гадове! От ръцете ми…

— Ха-ха-ха! — засмя се с цяло гърло като младеж бай Иван.

Недоумявах какво става. Чак след малко разбрах. Докато домакинята накисвала единия заяк, за да го сготви на другия ден, син й излязъл навън с кожата на одрания заяк в ръце. Стоял пред пруста и се чудил къде да я закачи да съхне. В това време от тъмното се изгмурнал чакал и отвлякъл от ръцете му кожата. Значи това, дето на нас с бай Иван ни се стори, чуждо куче че тича през двора, бил крадецът!

Смехът на бащата зарази и сина, и мен. Посмяхме се доста.

— Малко са останали от тия дяволи, ама не позволяват да ги бием — оплака се младежът от чакалите. — А пакости правят. Миналата година изядоха пъпешите в бостана. Като истински крадци — навсякъде се пъхат.

— Нищо, друг заек ще удариш, не се ядосвай! — махна с ръка бай Иван като за нещо незначително. — Сега да спим, че утре ни чака път. Много приказки отделихме на тези подли крадци.

Информация за текста

© Пелин Велков

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009

Издание:

Български разкази за животни. Антология

Издателство „Отечество“, София, 1984

Съставител: Симеон Янев

Отговорен редактор: Божанка Константинова

Редактор: Албена Янкова

Художник: Буян Филчев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14433]

Последна редакция: 2009-11-08 18:00:00