Елдридж с нещастен вид постави книгата на мястото й и тръгвайки към изхода, не пропусна да просъска на момиченцето: „Очиларка нещастна!“
Стана му ясно защо Уиглан толкова държи на ареста му — Елдридж да е зад решетките по време на следствието.
И все пак… Какво би могло да го тласне към кражба?
Самият факт, че Уиглан си е присвоил правата върху изобретението, би бил достатъчен повод, но Елдридж усещаше, че не това е главното. Не би се почувствал по-щастлив, ако ограби Уиглан. А и с това нещата не биха се оправили. В подобна ситуация той би могъл и да се хвърли в бой, и да отстъпи, ако не иска да се цапа… Но чак да открадне — не, това не…
Добре, все някак ще се оправи в тая каша. Ще се скрие във Втори сектор и ще се постарае да си намери работа…
В този момент двама души го хванаха за ръцете, а третия му взе хронокара. Направиха го толкова бързо и професионално, че Елдридж не успя и да мигне от изненада.
— Полиция! — представи се единият мъж и тикна пред носа му значка. — Налага се да дойдете с нас, мистър Елдридж.
— Защо?! — възмути се той.
— За кражби в Първи и Втори сектор.
О-хо, значи и тук съм успял да се отлича, помисли си Елдридж.
Влязоха в сградата на полицията и го въведоха в малка затъмнена стая. Капитанът, строен, весел човек с опадала коса, освободи подчинените си, а на Елдридж предложи стол и цигара.
— И така, значи вие сте Елдридж.
Томас кимна с охота.
— Още като малък съм слушал много за вас — продума капитанът с носталгия по добрите стари времена. — За мен бяхте герой.
Елдридж мимоходом отбеляза, че шефът на полицията сигурно е поне петдесет години по-възрастен от него, но реши да не се замисля върху това изказване. Още повече, че тъкмо той минаваше за най-големия специалист по парадоксите във времето.
— Винаги съм считал, че са ви скроили някакъв мръсен номер — продължи капитанът, докато въртеше из ръцете си тежко бронзово прес-папие. — Никога няма да се съглася, че човек като вас може да стане крадец. Тук започна да се прокрадва мнението, че това е темпорална лудост…
— Какво установихте в крайна сметка? — с надежда попита Елдридж.
— Ами, нищо конкретно! Гледахме ви характеристиките — те не потвърдиха опасенията. Странно, наистина странно. Защо, например, откраднахте точно тези вещи?
— Кои?
— Не помните ли?
— Нищо. Темпорална амнезия.
— Да, да, ясно — каза капитанът със съчувствие и подаде на Елдридж един лист. — Ето, погледнете.
ПРЕДМЕТИ, ОТКРАДНАТИ ОТ ТОМАС МОУНРОУ ЕЛДРИДЖ
№ Стоки Количество Сума
I. От спортния магазин на Уиглан, Сектор I
1. Многозарядни пистолети 4 бр. 10 000
2. Надуваеми спасителни пояси 3 бр. 100
3. Репелент против акули 5 бр. 400
II. От специализирания магазин на Алфган, Сектор I
1. Микрофилми с Избрана световна литература 2 компл. 1000
2. Записи със симфонична музика 5 бобини 2650
III. От продоволствения склад на Лури, Сектор I
1. Картофи сорт „бял“ 50 кг. 5
2. Семена от моркови, сорт „Фанси“ 9 пак. 6
IV. От галантерийния щанд на Менъри, Сектор II
1. Дамски огледалца 6 бр. 95
Обща сума 14 256
— Какво означава всичко това? — недоумяваше капитанът. — Да бяхте откраднали един милион — разбирам, но тия глупости!
Елдридж поклати глава. Прочитането на списъка не внесе никаква яснота. Е, многозарядните пистолети биха му били полезни, но огледалца, спасителни пояси, картофи и всички останали глупости, както правилно се изрази капитанът — за какво са му притрябвали?
Това изобщо не подхождаше на характера му. Явно трябваше да разглежда себе си като двама души: Елдридж I — изобретателят на хронокара, жертва на измама, клептоман, извършил серия необясними кражби и Елдридж II — младият учен, подгонен от Уиглан. Нищо не си спомняше за Елдридж I. Обаче искаше да установи мотивите за постъпките му, инначе нямаше как да разбере защо е трябвало да понесе наказание!
— Какво стана след моите кражби?
— Засега не е ясно. Известно е само, че се скрихте в Трети сектор, заедно с откраднатото. Когато се обърнахме към тях с молба да ви предадат, отговориха, че не сте там… В общи линии, вие изчезнахте.
— Къде?
— Не знам. Бихте могли да се отправите отвъд Трети сектор, в Нецивилизованото време.
— Какво е това „Нецивилизовано време“?
— Надявахме се, че вие ще ни разкажете за него, защото сте единственият, който го е изследвал — усмихна се капитанът.
По дяволите, счита го за специалист по всичко, за което самият той си няма ни най-малка представа.
— В резултат на всичко това сега съм в затруднено положение — каза капитанът и погледна към прес-папието.