— Нищо не е по-важно от отряда — невъзмутимо заяви Хирад. — Ние сме Гарваните и само затова стигнахме дотук. И само затова ще победим.
Илкар го зяпна, но изражението му се смекчи след малко.
— Няма как да те разубедя, нали?
— Няма.
— Колко е хубаво да вярваш сляпо…
— Не е сляпа вяра, мили мой елф, а факт. Посочи ми задача, която не изпълнихме.
— Не мога, разбира се. Хирад сви рамене.
— Илкар! — извика Талан откъм портата.
— Какво искаш?
— Да погледнеш нещо със зорките си очи.
Напрежението в гласа му смути Илкар. Тръгна припряно към портата. Хирад се изправи непохватно, подпря се на стената, докато му мине замайването, и се завлече подире му.
Талан сочеше напред.
— Май видях нещо да се движи. Елфът кимна.
— Да, идва конник. Препуска в галоп. Грамаден тип е, да знаете.
— Джандир! Троун! — развика се Талан. — Елате при портата! Ако потръгне зле — обърна се към варварина, — ти стой настрана.
— Не ми додявай.
— Не очаквах друго от теб.
— Тогава защо си хабиш думите?
— Заради доброто старо време, а? Спогледаха се усмихнати.
— Когато поискаш, върни се — предложи Хирад.
— Не се знае какво може да стане…
Докато Джандир и Троун дойдат, вече чуваха тропота на копита и различаваха ездача в далечината.
Яздеше огромен сив жребец, тъмното му наметало се развяваше. Щом доближи, всички извадиха оръжията си, Илкар се приготви за заклинание. Но на трийсетина крачки от тях непознатият дръпна юздите на коня и продължи към портата ходом, вдигнал дясната си ръка в знак, че идва с мир. Носеше маска, която закриваше цялото му лице, но нямаше шлем.
— Спри където си! — изръмжа му Талан. — Какво те води насам?
— Приберете мечовете — каза Дензър, застанал зад скупчените на портата мъже. — Той е на наша страна.
— Виж ти… — промърмори Хирад. — И кой е този? Но Илкар знаеше отговора предварително.
— Името му е Сол — обясни тъмният маг. — Той е Закрилник.
И ако не си играем с думите — вторачи се той в Талан, — вече чух някого да казва, че никаква помощ не ни е излишна.
— Дали все пак не можеше да споменеш, че си поискал да ти пратят Закрилник? — не се стърпя Илкар.
Не подхвана разговора след изпълнения с премълчани въпроси следобед. Искаше Хирад да си мисли, че всичко е уговорено, докато той е бил в несвяст. Но сега Хирад спеше след последния Топъл лек на Ериан, а слънцето се спусна зад хоризонта.
Илкар и Дензър седяха на стъпалата отпред във все още приятната вечер. Както винаги магът от Ксетеск стискаше лулата между зъбите си. Котаракът не се мяркаше наоколо.
— И какво щеше да се промени, ако ти бях казал?
— Любезността изисква толкова малко усилия… — процеди елфът.
— Добре, моля те да ме извиниш. Но аз не съм искал да ми пратят Закрилник. В Ксетеск са убедени, че той ми е необходим, за да оцелея.
— Да бе…
— Защо винаги намираш повод за недоверие? — Дензър натъпка тютюн в лулата си. — Това не означава, че накрая Крадеца на зората ще принадлежи само на Ксетеск. За всички ни щеше да е по-лесно, ако беше така.
— И как стигна точно до това заключение?
— Ами положението в широкия свят, от който се пооткъснахме, доста се е объркало.
— Объркало?
Илкар настръхна. Дензър беше склонен да поднася неприятностите твърде сдържано. Значи започваше нещо лошо.
— Трябва да научиш, че ме осведомиха за срещата при Тривернското езеро. Четирите Школи са се споразумели да съберат армия, която ще брани Подкаменния проход и Тривернския залив. Явно разчитат на Блекторн и Гресе да защитават Гиернатския залив. Уви, останалите от Търговския съюз не са се вслушали в предупреждението, значи страната остава почти беззащитна, ако западняците пробият някъде.
— Горе-долу каквото очаквах. А как са посрещнали новината, че ние опитваме да се сдобием с Крадеца на зората?
Илкар вече си представяше какви скандали са се разгорели, но Дензър мълчеше.
— Е? — подкани го елфът сурово.
— Нямало е новина. Не сме им казали.
— Моля?!
— Другите Школи изобщо не подозират, че търсим Крадеца на зората.
Дензър се извърна. Ушите на Илкар зашаваха, зениците му се стесниха, главата му се сгорещи. Скочи, защото не понасяше да е близо до тъмния маг.
— Що за глупак съм! Надявах се, че за Ксетеск подкрепеното от Върховните вещери нашествие на западняци е по-важно от борбата за собственото им надмощие. — Той спря да си поеме дъх. — Знаеш ли, исках да повярвам, че Ксетеск наистина е загърбил миналото. Но сега си мисля, че главната им цел не е да избавят страната, а да си осигурят господството, ако все пак победим във войната.