— Но това не е и моя цел — заяви Дензър.
— Тъй ли?
— Да! — Лицето на Дензър порозовя. — Иначе защо да ти казвам?
— Защото бездруго щеше да е очевадно, когато стигнем пред портите на Дордовер и не ги заварим строени за церемония, на която да ни поднесат пръстена, вързан с панделка!
— Разбирам, че имаш право да се гневиш — смънка тъмният маг.
— Нищичко не разбираш! — разфуча се Илкар. — Твоята Школа иска от нас да се бием и да мрем, но не в името на Балея. Лично аз няма да стана покорна пешка в ръцете на Ксетеск, нито ще позволя да използват така Гарваните.
— И какво смяташ да правиш? — попита Дензър след неловкото мълчание.
— Стигнахме до най-гадната част, нали — изсъска елфът. — Нямам друг избор, освен да продължа, защото съм убеден, че Балея е застрашена. Но нека ти напомня, че щом аз и Ериан сме в отряда, Крадеца на зората принадлежи на всички Школи, не само на Ксетеск.
— Колкото и да не ти се вярва, съгласен съм с теб и не оспорвам доводите ти. Съгласен съм обаче и с доводите на Ксетеск. Грешиш, ако ги подозираш в стремеж към надмощие. Ако бяхме известили всички при Тривернското езеро за издирването на заклинанието, според нас щяхме да изложим на опасност и нашето начинание, и съдбата на Балея.
— Удобно обяснение — промърмори Илкар. — Ако наистина си вярваш, оставил си се да ти втълпят същото, с което залъгват останалите. Както и да е… Сега сме принудени да отидем тайно в Дордовер, защото вашите Магистри тъй и не осъзнаха каква сила дава единението. Моли се никой от нас да не пострада…
В този момент Сол влезе през отворената порта и свърна край страничната стена на замъка. Илкар долови, че Закрилникът е насочил вниманието си към него, и потръпна. Присъствието му го притесняваше. Почти веднага се сети какво не му харесва — маската. Простичка и черна, изработена от махагон, както обясни Дензър. Прилепвала към лицето, но не го изобразявала точно.
Елфът си каза обаче, че безжизнената маска твърде точно отразява какво се крие зад нея. Пак сгуши глава в раменете си, щом се сети каква е причината Закрилниците да носят маски. Всъщност те не бяха нищо повече от ходещи мъртъвци — мъже, обречени на Хълма още с раждането си. А след смъртта им Ксетеск предявяваше властта си над тях. Щом можеха да поробят душите им, ставаше възможно да пресъздадат и телата. Отвратително наследство от вековните гаври на Ксетеск и над живите, и над мъртвите. Макар че би трябвало отдавна да е немислимо, Тъмната школа не желаеше да се откаже от това могъщо оръжие в ръцете си.
Илкар можеше само да гадае какво сполетява тези тела и души. Никой никога не разказваше за това — Закрилниците бяха задължени да мълчат, освен ако дългът им не изисква да продумат. Според Ксетеск нарушаването на забраната „ще навлече нескончаеми мъчения на Хълма, пред които дори адът ще е като вечен покой и безметежност за обвързаната душа“. Според същите канони „никога светлината на деня и погледите на живите не ще се спрат на техните лица. И те няма да проговорят, освен ако с мълчанието си не рискуват живота на своя Повереник.“ Поотделно Закрилниците бяха нерушимо предани телохранители, които знаеха, че и с най-дребната простъпка ще си причинят ужасни мъки, но имаше друга причина за създаването им. Армия от Закрилници би се сражавала с мощ и единодействие, на които никой не би могъл да се противопостави без магия. Не се знаеше дали и тя би помогнала — Закрилниците имаха и силна устойчивост срещу заклинания. Иначе казано, те бяха страшни противници.
Сол щеше да следва неотлъчно Дензър като негова сянка. Той беше огромен, по-едър от Троун, може би и от Незнайния. Носеше на гърба си двуостра брадва и дълъг меч. Друг боец би трябвало да държи всяко от оръжията с две ръце, но Илкар се досещаше, че Сол е способен да ги размахва едновременно. Напомни си да е по-далеч от него, ако това се случи.
Наложи си отново да погледне Дензър.
— Извинявай, разсеях се. Сега ми е по-лесно да разбера защо се появи Сол. Щеше да казваш нещо…
Както обикновено тъмният маг запали лулата си с пламъче от десния палец.
— Забелязах как го гледаш, но той няма да ти стори зло. Обяснено му е ясно и подробно кой от нас какъв е.
— А кой му е обяснил? Не ви видях да размените и десетина думи, откакто той пристигна.
— Поразходиха се с моя Следник.
— Аха, това ми стига. Продължавай.
— Нашето решение да не говорим за Крадеца на зората, докато не намерим по-подходящ момент, ни изправя пред ново затруднение.
— Другите ще се чудят защо Гарваните работят за Ксетеск, нали?
— Именно. Значи ще си имаме сериозни проблеми на следващото място.