— Дордовер… — промърмори нерадостно Илкар.
— Ако някой забележи теб, Хирад или мен, разправиите с Школата в Дордовер ще се проточат цяла вечност. Не бива да допуснем раздори, защото ако не бъдем единни, Върховните вещери ще ни стъпчат.
— Само с невероятен късмет бихме останали незабелязани там.
Илкар поклати глава. Как Школите да забравят свадите си, за да направят нещо заедно поне веднъж? Не се усъмни в Дензър, който щеше да преживее едни и същи несгоди с Гарваните, но кроежите на Ксетеск заслужаваха единствено презрение.
— Изобщо няма да припарваме до града. Уил, Троун и Джандир трябва да се справят сами.
— Ами Ериан?
Илкар се безпокоеше, че за да откраднат пръстена на покойния Магистър, ще разчитат на хора, които още не са опознали добре. Признаваше обаче, че решението на Дензър е разумно.
— Доверявам й се напълно, че няма да ни предаде. — В очите на тъмния маг се мярна лукава искрица. — Не това може да ни препъне. Тя обаче не е любимата възпитаница на Дордовер и ако се наложи да пратим нея вътре…
— Всичко това никак не ми допада — призна си елфът. — Искам да помисля малко. Отивам да видя как е Хирад.
Селин се събуди внезапно от тропота на тичащи хора. Разсъни се на мига в късния следобед. Щеше да спи още два-три часа, преди да направи заклинанието Сенчести криле, за да полети към Парве. Лежеше скрита в гъсти шубраци по средата на склон над пътя от Раздраната пустош към Теренеца. Оставаха й четири дни път до Парве.
Пропълзя внимателно, за да не шумолят листата. Надникна над назъбен ръб. Хиляди западняци трополяха забързано по пътя, сред тях се мяркаха и шамани на коне. Наблюдава ги около пет минути, опитваше се да пресметне колко са тези въоръжени, облечени в кожи мъже, които се бяха устремили към Подкаменния проход.
Докато отминат и последните конници, тя определи, че е видяла към седем хиляди души. Ако продължаваха да бързат така, щяха да стигнат прохода след шест дни.
— О, богове, започна се…
Не се очакваше да потърси мисловна връзка до промъкването си в Парве, но не би позволила такава войска да изненада защитниците на укрепленията зад прохода. Ако други войски бяха тръгнали по южните пътища от изконните земи на западняците, значи към източна Балея настъпваше огромна армия. Тя поклати глава, легна на гръб и започна да търси в маната следи от присъствието на Стилиан.
ГЛАВА 18
Утрото започна спокойно. По зазоряване вече се чуваше шум от шетането около конете, опаковането на багажа и приготвянето на храна. Щяха да пътуват в приятен хлад под безоблачно небе. Само че се разрази неочаквана буря.
Конете бяха оседлани и повечето от Гарваните — стари и нови, се събраха на двора. Талан яхна своя кон.
— Не се ли двоумиш? — опита пак Хирад.
Отново се чувстваше бодър. Поразкърши се в тренировъчна схватка с Талан и не усети друго, освен слаба разлята болка. Ериан му каза, че няма да се отърве от нея.
— Всеки миг — кимна Талан. — — И какво ще правиш?
— Решен съм да тръгна.
— Накъде?
— Не е твоя работа, варварино. Голяма уста — голяма беля, тъй казваше майка ми.
Хирад подаде ръка и Талан я стисна.
— Ти си оставаш един от Гарваните. Не забравяй.
— Благодаря ти. Боговете знаят, Хирад, че аз…
— Разбрахме се, Талан. Пожелаваме си късмет и дълъг живот, друго не можем да сторим. — Хирад се засмя. — Ще се видим в Корина, когато всичко това остане зад нас.
— Не се съмнявай.
Талан завъртя коня си и го подкара към портата. Сол се изпречи на пътя му.
— Талан, за твое добро е да спреш — настоя Дензър, който излезе от сградата, понесъл котарака си.
— Какво си намислил? — извъртя се Хирад към него.
— Не очаквах той да напусне. Надявах се ти да го разубедиш.
— Това засяга само Гарваните. Негово право е сам да си избере пътя.
— Няма такова право — с ледена невъзмутимост отсече тъмният маг. — Рискът да бъде заловен е недопустим. Няма да му позволя да си тръгне.
— Дензър, не прави това — изсумтя Илкар.
Магът от Ксетеск не го и погледна, а се вторачи в Талан.
— Промени решението си. Талан завъртя глава.
— Няма да го бъде.
По сигнал на своя Повереник Сол ловко измъкна брадвата иззад гърба си.
— Промени решението си — повтори Дензър. Същото движение на главата.
— Значи ще го убиеш?
Лицето на Хирад се разкриви, но тъмният маг сви рамене.
— Това е най-похвалното умение на Сол.
Без да губи нито миг, варваринът скочи към Дензър, стегна като в менгеме шията му с едната си ръка, с другата опря кинжал под брадичката му. Гласът му стана груб и дрезгав: