Ериан притисна длани към главата си, вече не успяваше да се съсредоточи. Илкар също загуби власт над оформената мана.
Изведнъж оглушителният шепот секна, светлинното кълбо примигна и угасна. Уплашеният Уил изтърва инструмента.
Ериан залитна и повлече Дензър на пода. От непрогледната чернилка долетя ругатнята на Незнайния, който си блъсна главата в стената. Задъханият Уил измъкна късите си мечове, избута неволно Хирад, спъна се и падна с вик. И Хирад усещаше болезнено ударите на сърцето си. Нямаше никакъв проблясък в храма.
— Илкар, Джандир, Троун — казвайте ни какво виждате. Ериан, искам светлина.
Чегъртане на метал по камък заехтя в залата.
— Някой ще направи ли нещо? — изрева Хирад. До него Дензър вдигаше Ериан от пода. — Имаме нужда от светлина. Веднага! И какъв беше този шум? — Подметката на ботуша му се хлъзна по засъхнала локва кръв. Ставаше по-задушно, очите му се разлютиха от вонята. — Няма ли поне да запалите огниво?
— Да, да, сега… — засуети се Уил.
Прибра мечовете и порови в чантичката си за огниво. Пак се чу чегъртане, последвано от тежък тътен, разтресъл пода.
— О, не… — отрони Илкар с ужас.
— Какво? Казвай де! — кресна Хирад. Дрънчене на метал, нови тежки стъпки…
— Статуите се размърдаха — смънка Илкар. — Идват насам. Заемете позиция. Незабавно! Незнайния, Троун, върнете се при нас.
— И накъде да вървя, по дяволите?! — възкликна огромният воин.
Илкар едва го различаваше как тътри крака в горе-долу вярната посока.
— Продължавай напред. Троун, хвани го за ръка. Двамата заобиколиха припряно труповете на стражите.
Хирад изви глава надясно, но не видя Ериан, само усети, че е наблизо.
— Къде е светлината?
— Не мога да оформя маната.
— По-кротко — настоя Дензър. — Ще направим нещо.
— Няма! — отсече Илкар. — Нещо прекъсва потока от мана. Онези ще ни доближат след минута. Уил, влез зад кръга, трябва да го вземем този камък най-сетне.
— Добре — по-сдържано се съгласи Уил.
Отрядът се подреди около пиедестала. Незнайния застана между Хирад и Илкар. Вдясно от варварина бяха Джандир, Дензър, Ериан и Троун. Уил плъзгаше длан по пода, накрая напипа клина и пак се опита да го пъхне между стената и капака на кутията.
Метал и камък друсаха пода под краката им с всяка крачка на статуите, които настъпваха неумолимо. Хирад усещаше как надвисват в тъмата огромни, ужасяващи с бездушното си спокойствие. Той вдигна меча пред себе си.
— Илкар…
— О, богове! Това е заради самия храм! Варваринът подскочи от неочаквания вопъл на Илкар.
— За какво говориш? — попита Дензър.
— Ние тримата ослепяхме още преди да угасне кълбото. Помисли — кръгло здание, куполовиден покрив, затворено е отвсякъде, има остри шпилове…
Прозрението се смеси с гузната гримаса на тъмния маг. Обвиняваше се, че разбра чак сега.
— Значи сме в Студена камера.
— Хирад, трябва непременно да отворим врата или прозорец. Довери ми се. Ще ни нападнат след двайсетина секунди.
Железните ръкавици застъргаха по дръжките на вдигнатите брадви.
— Илкар, Ериан, опитайте се да отворите нещо. Другите, стеснете кръга. Нека дадем повече време и на тях, и на Уил. Троун, Джандир, вие ще предупреждавате. Само да не беше тая смрад…
— Обкръжават ни — започна Троун. — Вдигнали са брадвите за удар отгоре. Хирад, срещу теб са двама. Дензър — един. Незнаен — двама. Ще замахнат едновременно от ляво на дясно и надолу.
— Незнаен, готов ли си? — промърмори Хирад, за да разсее мъглата в собствената си глава.
Задавяше се от вонята при всяко вдишване, челото му се покри с капки пот.
— Човек не може да е готов за такова нещо. Наведи острието, за да отклониш удара встрани, иначе ще те съборят.
Чегъртането и стъпките спряха. Около отряда се чу шумолене.
— Сега! — извика Джандир.
Брадвите се стовариха. В последния миг Хирад долови силуетите на статуите и сенчестите очертания на оръжията. Стиснал дръжката на меча с двете си ръце, той се наведе да избегне едното острие и отклони другото. Навсякъде по кръга се пръснаха искри от сблъсъка на стомана в стомана и за част от секундата откроиха кошмарните маски, преди всичко да потъне отново в мрак. Поне всички оцеляха след първия удар.
— Засега се движат бавно — подхвана Троун. — Вдигат по малко брадвите, май се канят да замахнат странично. Да видим какви удари ще опитат.