— Щяха ли да убият Стилиан, ако той бе убил теб? — попита и Илкар.
— Не. Той е техният Повереник, никога няма да му сторят зло. И какво от това? Нали Стилиан ми повярва…
Хирад прихна.
— Хитро! Я да донесем малко вода на Уил от езерото.
Атаката връхлетя цялата дължина на колоната от западняци, напредващи през затревените поля край гъста гора. Предшестваше я дъжд от стрели, Остър дъжд и Смъртна градушка, които изчерпваха силата на шаманите за магически и въздушни щитове.
Хиляда конници се забиха в оголения фланг на врага, копитата разхвърляха пръст и кръв, остриетата проблясваха под утринното слънце. Хората на Блекторн обърнаха конете след първия набег и се оттеглиха, за да се престроят. Роговете прозвучаха отново и отрядът на Гресе се втурна към другия фланг, за да стане бъркотията пълна.
Устремен към не толкова самодоволните западняци, Гресе отново се почувства млад. Сечеше наляво и надясно, сцепи лицето на един и разпори рамото на друг. Оглушителен шум кънтеше в ушите му.
Около него конниците му се врязваха във вражеските редици, виковете на опитващите да се бранят се смесваха с писъците на умиращите. Гресе пак смуши коня и се хвърли напред, изблъска противник с щита и отби мушкащо копие с предпазителя на меча. Западняците се огъваха под напора на конницата и Гресе предвкусваше победата.
Чу роговете, обърна коня и се измъкна от клането, газейки живи и мъртви наред. Огледа се припряно — малко коне бяха останали без ездачи и той кресна от възторг, докато препускаше към мястото за прегрупиране извън обсега на вражеските лъкове.
Върху западняците пак се изсипаха стрели и заклинания, но този път с по-малък успех — отскачаха от щитовете или избухваха в тъмен пламък при сблъсък с насрещна магия.
Третият сигнал на роговете призова към атака срещу шаманите, досега опазени от телохранителите си. Магове се носеха напред около Блекторн и се опитваха да прострат щитовете си над повече ездачи.
Но западняците се бяха събрали в плътни групи. Копиеносците налетяха първи и разбъркаха предните им редици. Веднага след тях нападнаха отрядите от мечоносци, Гресе виждаше как острието на Блекторн се стоварва и пръска кръв във всички посоки.
Бръмчене прониза въздуха и заглуши врявата, болезнено за ушите и зъбите. Конете раздуваха ноздри и подскачаха. Пръстите на всеки шаман блъвнаха черни линии, подобни на бичове, които удряха по хора и животни.
Носеха смърт в невъобразима мъка и ужас. Където заклинанието попаднеше на незащитена плът или пробиеше щит, падаха десетки жертви. Пред очите на Гресе черна линия разкъса ездач през корема и вътрешностите му се изсипаха, а крясъкът му секна, щом чернилката мина и през гърлото.
Линиите пробиваха, прогаряха и разяждаха, ходът на битката се обърна невероятно бързо. Блекторн завъртя меча над главата си, роговете дадоха сигнал за незабавно отстъпление. Гресе изкрещя на хората си, кавалерията се понесе в галоп надалеч от касапницата, в която се смеси кръвта на мъже от източна и западна Балея. Присмехулните викове на враговете отекваха след тях.
Мракът им отне славата.
ГЛАВА 31
След сухата топла нощ настъпи безоблачно утро, заличило спомена за проливния дъжд.
Дензър бе достигнал за малко с мисловна връзка старшия маг при Подкаменния проход. Сега знаеха, че Стилиан не е преувеличил опасността. Бароните не постигаха почти нищо, а понасяха големи загуби. Най-лошото беше, че трийсетина хиляди западняци щяха да се съберат пред западния вход само след ден.
— Казваш, че Върховните вещери не са си възвърнали цялата сила? — попита Хирад.
Дензър кимна.
— Когато излязат от гробницата, магията на шаманите ще бъде неудържима.
— Колко ни остава до Раздраната пустош?
— Повече от два дни езда до пределите й, после около час до пирамидата — пресметна Троун.
— Може и да закъснеем — промърмори Илкар.
— Дори ако нищо не ни забави по пътя — съгласи се Троун.
Хирад си представяше лудешкия устрем право към зейналата паст на ненадейна гибел — навсякъде можеха да се натъкнат на големи отряди от западняци.
— Колко ли време ще задържат прохода войските на Дарик?
— Кой знае? — вдигна рамене Незнайния. — Не сме виждали магията на шаманите. Само тесният вход ще им пречи да хвърлят много воини наведнъж срещу защитниците, а и така нашите магове ще могат да препокриват щитовете си.
— Хм… Джандир ще може ли да язди? Раненият елф още спеше.
— Ако искате, събудете го — каза Ериан, — но не очаквайте да върти сабята или да стреля с лъка. Освен това ще бързаме и раните му може и да се отворят.