Слънцето вече се спускаше зад най-високите сгради на Корина, когато Гарваните влязоха в града през източната порта. Стражата спираше някои пътници за разпит, случваше се и да ги претърси, но Гарваните както винаги бяха пуснати с приветлив жест да се влеят в гъмжилото по калдъръмените улици, където търговията още беше оживена в този час.
— Едно от предимствата да сме в отряда — подхвърли Сирендор. — И без това не са чак толкова много, колкото си въобразяват хората.
Дензър предпочете да остане безмълвен.
Скоро Гресе и придружителите му се сбогуваха с Гарваните и завиха на юг към канцелариите на Търговския съюз и строго охраняваните покои, които баронът смяташе за нужно да има в Корина.
Това беше столицата на цяла Източна Балея. Приютяваше постоянно население от четвърт милион, което набъбваше до към триста хиляди по празниците и при по-важни търговски събори. Техните дати зависеха от пристигането на товарните кораби от земите, разположени източно и южно от Северния континент. Градът бе основан в началото на широкото устие на река Коур и отдавна имаше пристани за големи кораби, които примамваха южняците встрани от по-късия, но не толкова доходоносен маршрут до Гиернат.
Тук се строяха ниски, но здрави и просторни сгради — нагледно свидетелство за ураганите, които периодично връхлитаха устието при отминаването на зимата. На три площада, свързани с улици, по които плътно се редяха дюкяни и работилници, странноприемници и гостилници, бардаци и комарджийски свърталища, пазарищата кипяха от живот всеки ден.
Извън този триъгълник, по-близо до пристанището големите манифактури бумтяха, трещяха, изпичаха, режеха и лееха, за да бълват стоки за местните хора и за продажба отвъд моретата. И във всяка пролука между средищата на забавления, търговия, администрация и работа живееха хора. Някои тънеха в мизерия, други се радваха на разкош, невиждан за онези, които не можеха да изстържат мръсотията от мазолестите си ръце, а повечето се клатушкаха нагоре-надолу между двете състояния.
Гарваните насочиха конете си ходом към западния пазар, в чийто северен край се бе наместило „Гарвановото гнездо“. Навсякъде се виждаха хора, каруци и добитък, навсякъде свежите, гадните или застоялите миризми се разнасяха с равномерния бриз откъм морето. Сергии, кошници и подноси предлагаха всичко — фини платове, изтъкани от елфи в далечните южни земи; съдове и железарски изделия от грънчарските работилници и ковачниците в Корина и Джейдън; пушени и варени меса, задушени зеленчуци и сладкиши, приготвени в кухни из целия град — някои чисти и спретнати, повечето гнусно занемарени. Навсякъде властваше езикът на парите, среброто и бронзът лъщяха под почервеняващите слънчеви лъчи, докато минаваха от ръка на ръка.
За техен късмет повечето хора вече се изнизваха от пазара, но трябваше да се промъкват между сергиите. Нямаше смисъл да си викат с все сила, затова Незнайния мълчаливо поведе колоната към странноприемницата и спокойствието на задната стая, където се събираха да отдъхнат след битки.
Роб, синът на Томас, който изпитваше страхопочитание към отряда, отведе конете им в конюшните и те влязоха сковано след дългата езда.
— Здрасти, момко! — отекна викът на Томас към Незнайния.
Винаги го наричаше „момко“, защото прякорът му напомнял твърде много на думата „непознат“. По това време в „Гарваново гнездо“ имаше клиенти едва на около четвърт от масите, а те бяха общо тридесет в голямото помещение с яки дъбови подпори на ниския таван. Окръгленият тезгях бе разположен точно срещу входната врата и свършваше при вратата към кухнята, задната стая и горните етажи. Вдясно имаше място за голямо огнище. По рафтове на три стени се редяха книги с червено-сиви корици и сякаш сгряваха още повече кръчмата заедно с фенерите.
— Здравей, Томас — уморено отвърна Незнайния.
— Влизайте направо — подкани ги високият оплешивяващ мъж, който наближаваше петдесетте. — Ще ви донеса вино, пиво и кафе. Марис тъкмо е запалила фурните. Аз…
Той рязко затвори уста щом ги преброи набързо, за миг се вторачи в Дензър и се извърна. Незнайния кимна, доближи тезгяха и докосна ръката му.
— Довечера тук ще има пиршество. Имаме какво да празнуваме и да си припомняме, но и ще скърбим за Рас.
Не си казаха друго. Гарваните се изнизаха покрай Томас, всеки му кимаше или се усмихваше.
В задната стая изпъкваха три неща — символът на Гарваните и кръстосаните къси мечове над огнището, дългата маса със седем стола до голямата двойна врата в дъното и прекрасно изработените кресла и дивани. На тях се отпуснаха наемниците с облекчени въздишки, после тишината се върна в стаята.