Дензър се подвоуми и тръгна към по-обикновено кресло с червена тапицерия край незапаленото огнище.
— Не там! — скастри го Талан. — Това беше мястото на Рас. Ако искаш, седни на дивана на Томас. Не вярвам да се разсърди.
Дензър се настани където му бе казано.
— Тъй — обърна се Незнайния към тъмния маг, — първо неотложните неща. Кога може да получим парите?
— Ами вече обясних на Илкар, че амулетът за нас е преди всичко помощно средство в изследванията, значи няма да търсим купувач още няколко месеца. Но ще му определим цена, под която няма да го продадем, и ще ви дам в предплата пет процента от тази сума. Да речем… двеста хиляди сребърника?
Незнайния бързо погледна съратниците си един след друг. Нямаше възражения.
— Засега е приемливо. Ние държим парите си в Централната каса. Очакваме да внесеш предплатата там до една седмица.
Дензър се изправи.
— Ще ги имате в касата още утре. Сега ви моля да ме извините, но се нуждая от баня.
Понечи да излезе и Незнайния го спря с жест.
— Къде ще отседнеш?
— Още не съм избрал.
— Поискай от Томас да ти приготвят стая. За сметка на заведението.
— Много гостоприемно. Благодаря ти — отвърна магът с леко смущение, макар че се усмихваше.
— Ако си в настроение, ела и на пиршеството. В края на краищата ти го плащаш. В голямата зала на кръчмата по залез. — Дензър кимна. — И още нещо… Илкар? Направи Разгадаване, моля те.
Елфът кимна и призрак на веселие се мярна по лицето му, когато доближи Дензър.
— Какво се иска от мен? — попита тъмният маг.
— Не е много. Заклинанието е съвсем леко и има едно-единствено предназначение. Просто ще се уверя, че си искрен. Когато те докосна, отговори на въпроса ми с „да“ или „не“.
Илкар затвори очи и произнесе краткото заклинание. Дясната му ръка мина пред неговите очи, уста и сърце преди да я отпусне върху рамото на Дензър.
— Ще бъдат ли внесени по сметката на Гарваните двеста и петдесет хиляди сребърника до една седмица, броено от днес?
— Да.
Илкар отвори и очите си, и вратата.
— Ще се видим по-късно. — Тъмният маг напусна стаята, а елфът се вторачи ядно в Незнайния. — Няма ли да му направим още някоя услуга? Например да му разрешим да източва кръвта на магове от Джулаца, за да възстановява запасите си от мана?
Незнайния мълчеше, но се обади Хирад:
— Не му вярвам.
— Според вас защо му предложих да отседне тук? — промърмори Незнайния.
— Не заради парите. — Варваринът не го слушаше. — С това Разгадаване потвърдихме, че ще ни плати. Но и друго се мъти около него… Защо охотно предложи да ни плати толкова пари? Да си кажем честно — щяхме да пътуваме с него и срещу две хиляди на човек.
— Според вас защо му предложих да отседне тук? — повтори Незнайния. — Ако ни е забъркал в нещо, искам да знам къде да го намеря. Затова, Илкар, искам и той да е в кръчмата тази вечер.
— Неприятности ли очакваш? — попита Талан.
— Не. — Незнайния се облегна в креслото и изопна краката си. — Но въпреки всичко ще носим къси мечове не само от уважение към Рас.
— Чак сега, нали… — процеди Илкар, който вадеше тапата от бутилка и пълнеше бокал с вино.
— Какво чак сега? — не разбра Сирендор и с жест го помоли да сипе и на него.
Илкар напълни първо неговата чаша.
— Чак сега отделихте време да помислите. Блясъкът на среброто поизбледня и започнахте да се ослушвате, а? — Елфът се върна на креслото си. — Ксетеск означава опасност.
При тях нищо не е каквото изглежда. Винаги имат прикрити подбуди и аз не вярвам на нито дума от обясненията му за амулета.
— Защо не каза по-рано?
— О, да, Хирад, ти щеше да ме изслушаш, нали? — избухна Илкар. — Аз срещу двеста и петдесет хиляди сребърника за един ден кротка езда. Как ли пък нямаше да натежи моето несъгласие…
— Не виждам нищо лошо — обади се Ричмънд. — Тук сме, пристигнахме живи и здрави, ще си получим парите. Така имаме по-богат избор.
— Ако доживеем да го направим — промърмори Илкар.
— Пресилваш нещата — упрекна го Сирендор.
— Ти не ги познаваш — изрече елфът бавно. — А аз — да. Ако ни е въвлякъл в нещо, животът ни не струва пукната пара. В Ксетеск не се придържат към никакъв кодекс и не зачитат никакви правила. — Той помълча. — Вижте, моля ви само да бъдете предпазливи с Дензър. Може и да ни се е разминало, но нека почакаме и да се убедим.
— Не сме длъжни да работим отново за Ксетеск — напомни Хирад спокойно.
— Да знаеш само колко си прав! — натърти Илкар.
— Не сме длъжни да работим за когото и да било от днес нататък — добави Талан и всички млъкнаха.