— Откога ги няма? — зададе Стилиан въпроса, от който тримата най-много се бояха.
— Не можем… не можем да отсъдим — успя да изгъгне старецът.
Погледът на Стилиан го прониза.
— Моля?!
Тримата се подканяха безмълвно и накрая заговори по-млада жена.
— Господарю, винаги е било така в Бденията. Извършваме заклинанията и изчисленията на всеки три месеца, когато взаимното разположение на пространствата ни дава по-голяма точност.
Той продължи да се взира в стария маг.
— Нима ми подсказваш, че Върховните вещери може да са в Балея от цели три месеца?
— Предишния път още бяха в клетката — напомни жената. — Сега не са там.
— Да или не?
Стори му се, че чува блъскането на сърцата в гърдите им, но осъзна, че неговият пулс кънти в ушите.
— Да…
Старецът се извърна просълзен. Стилиан кимна.
— Ясно. Разчистете тази стая, вашата работа приключи.
Нямаме избор — каза на Найър. — Свържете се с другите Школи, но не споменавайте нищо за случилото се тук или в замъка Таранспайк. Трябва да свикаме среща при Тривернското езеро. Веднага.
— Нямаше да повярвам, ако не те бях надушил със собствения си нос — каза Сирендор.
Стоеше до Хирад при тезгяха в кръчмата и разглеждаше премяната на варварина — кожен панталон, прилепнала по тялото тъмна риза, под която изпъкваха коравите му мускули, и обсипан с метал колан, на който висеше ножницата с късия меч. Илкар беше с тях, облякъл поръбена в черно жълта риза и кожен панталон. Незнайния не мърдаше иззад тезгяха, носеше най-обикновена бяла риза и панталон като на съратниците му.
— Какво дърдориш? — уж не разбра Хирад.
— Скъпи ми приятелю, през часовете, в които не бяхме заедно, ти не само си захвърлил онази гадна, просмукана с пот кожена броня, в която се перчиш пред дракони, но и очевидно си киснал във ваната, където си пуснал и ароматни соли. Това е забележително събитие. — Сирендор скочи върху най-близката маса и се развика: — Дами, господа, Талан, слушайте — смрадливият варварин се е изкъпал!
Сред общия смях се чуха и насърчаващи подвиквания. Хирад забеляза, че дори Дензър се усмихна. После тъмният маг, предпочел широка черна риза и черен панталон, пак започна да гали котарака си по главата и се зазяпа в пламъците на огнището, до което се бе настанил.
— Много те бива в приказките, устатко — Хирад насочи показалец към Сирендор, — но я погледни себе си. С такива дрешки става доста интересно точно с кой пол предпочиташ да се гушкаш. Бъдещата ти невяста ще бъде съкрушена, като те зърне.
— Да не кажеш сега, че съм мека китка? — изви вежда Сирендор.
— Че какво друго казах?
Сирендор се нацупи показно и сведе поглед към дрехите си. Той пък бе избрал високи до коленете бродирани мокасини, пристегнати с връзки отпред, обточен със златен ширит кафяв панталон, в който бе пъхната огромна виолетова риза от коприна и дантели. И той носеше къс меч, а върху косматите му гърди под ризата искреше огърлица със скъпоценни камъни.
— Може и да си прав.
Сирендор скочи ловко от масата и грабна халба пиво. Кръчмата се пълнеше бързо, след като се разчу за пиршеството на Гарваните.
Дензър се надигна от табуретката, остави котарака до огъня и се запровира през навалицата към тях. Илкар веднага си взе чашата и се отдалечи.
— Тия двамата май няма да се сприятелят — подхвърли Сирендор.
— Брей, че си наблюдателен! — засмя се до ушите Хирад, който не откъсваше поглед от тъмния маг.
Незнайния кимна на Дензър, който запали лулата си и каза:
— Доста оживено стана тук.
— Ще пиеш ли червено вино? — попита го Сирендор с бутилка в ръцете.
— С удоволствие. Благодаря ти. — Дензър взе чашата и опита виното. — Не е лошо.
— Не е лошо ли? — повтори Незнайния. — Това е червеното на Блекторн, драги. Скъп специалитет на „Гарваново гнездо“.
— Не съм познавач.
— Явно е така. Значи ще се задоволиш и с евтиното.
Незнайния се обърна и огледа преценяващо рафтовете отляво, взе бутилка, опря я на тезгяха и бръкна в джоба си за тирбушона.
Спря за миг и позяпа препълнената кръчма. Ето че се озова зад тезгяха и се почувства добре. Много добре. Но зад удоволствието се спотайваше черна бездна, в която засега не си позволяваше да надникне.