— Това е животът… — промърмори под носа си и измъкна тапата от бутилката, докато се взираше в гъмжилото от лица, чаши, цветове и дим. Взе нова чаша. — Дензър, този бълвоч от лозята на барон Корин е за теб. Внимавай да не се задавиш.
— Имам предложение към вас — неочаквано изтърси тъмният маг.
— Гледай ти… Ще ни дадеш нов шанс да бъдем изгорени живи?
Дензър остро се вторачи в Хирад.
— Не е точно така. Ще ме изслушате ли?
— Щом желаеш. Но си губиш времето — отвърна Незнайния.
— Защо?
— Защото от два-три часа не сме в наемническия занаят. Аз си имам нова работа — кръчмар.
Хирад и Сирендор прихнаха. Лицето на тъмния маг за миг издаде и паниката, и недоумението му. Опитваше се да познае дали не го вземат на подбив.
— Въпреки това… — започна той.
— Продължавай — поощри го Сирендор, облегна се на тезгяха и опря лакти на плота.
И Хирад последва примера му, Незнайния се промуши между тях, наведен напред. Подмяташе тирбушона между пръстите си.
— Амулетът, който взехме, не е единствен — заяви Дензър.
— Ама че изненада! — изви глава Сирендор към приятелите си.
— Ще бъда откровен с вас — разработваме ново нападателно заклинание, искаме да сме подготвени в случай на западно нашествие. Още три предмета са ни необходими, за да довършим проучванията. Аз… тоест Ксетеск иска Гарваните да ми помогнат в издирването им.
Никой не отвори уста веднага. Дензър се мъчеше да прецени израженията им. Накрая Незнайния се изправи зад тезгяха.
— А ние се питахме защо се изръси толкова пари само за да те придружим до града. И се споразумяхме, че повече няма да работим за Ксетеск. Вземи за охрана Закрилници.
Тъмният маг завъртя глава.
— Не, те са само груба сила. За тона издирване се нуждая от остри умове до себе си.
— А Гарваните са… да де, бяха… боен отряд. Нито знаем как да издирваме изгубени предмети, нито се каним да започваме тепърва — твърдо изрече Сирендор.
— Но задачата дори няма да се проточи дълго. А заплащането ще бъде като днешното.
Незнайния пак се подпря на лакти.
— Същите пет процента, така ли?
— Но не мога да обещая, че ще бъде толкова лесно. Дензър се усмихна сковано на Хирад.
— Проклет да съм, щом онова и замъка беше лесно, ще ми се да знам какво е трудно според тебе.
— Извинявай, не се изразих правилно. Лесно беше да ме охранявате по пътя.
Сирендор се усмихна сияйно на някого и приглади дрехите си.
— Дензър, допреди две години щяхме да си строшим краката от бързане да ти вземем парите. Но в момента поне аз не се интересувам от тях. Как ще похарчим дори това, което сме натрупали? Съжалявам, мой човек, но отказът от битки си има и несъмнени предимства. Той се обърна и тупна с юмрук рамото на Хирад. — Ще се видим по-късно.
Устреми се към главния вход, през който преди минута бе влязла смайващо красива жена, придружена от двама мъже. Тя носеше лъскава синя наметка и отметна качулката назад, за да освободи пищната си рижа коса.
Зърна първо Хирад и му махна е ръка. Варваринът и Незнайния отвърнаха на поздрава. Носле жената доближи Сирендор, двамата се прегърнаха и целунаха. Той я поведе към маса близо до задната стая.
Незнайния сложи на поднос бутилка вино и две кристални чаши.
— Време е да се проявя като кръчмар.
— Ъхъ.
Хирад изви глава към Дензър, чието лице оставаше безстрастно, но очите му подсказваха колко е разочарован и угрижен.
— Ако зависеше само от мен, щях да ти взема парите. Гадни типове като тебе трябва да бъдат скубани до шушка.
— Поласкан съм от мнението ти. Според теб това ли е окончателното им решение?
Хирад изпухтя.
— Е, на Незнайния не му беше все едно, пролича си, сигурен съм, че и двамата досадници Талан и Ричмънд ще се помъкнат с нас, ако той се съгласи. Препъникамък за тебе са Сирендор, който е влюбен, но не може да се ожени, докато не се откаже от битките, и Илкар — той пък мрази всичко, с което вие в Ксетеск се занимавате.
— Да, лесна работа, няма що…
— Слушай, опитай се да склониш Сирендор, наблягай на краткото пътуване и купищата пари, които ще може да харчи за жена си. Аз ще си опитам късмета с Илкар. Може пък да дойде, щом научи, че разработвате ново заклинание. Мъчно ще го убедя, да знаеш.
— А ако не можеш?
— Тогава няма да стане. Гарваните не се делят.
— Ясно.
— Радвам се. Къде се дяна той?
Дензър посочи средата на залата — елфът приказваше с търговеца на платове Барак и две доста привлекателни жени.
— Поне ще се мярна пред очите на хубавиците, ако нищо друго не излезе от това. — Хирад се провикна: — Ей, Илк, искаш ли още пиене?
Елфът кимна, варваринът грабна пълна кана и се промъкна към него.