— Хирад, приятно ми е да те видя.
— Барак, не си добър лъжец. Да ти налея ли? Търговецът подложи чашата си, Хирад сипа и на Илкар.
— Дами, ще ви отнема Илкар за малко, но ви обещавам, че ще се върнем скоро.
Елфът го изгледа недоволно, обаче се остави да бъде издърпан към тезгяха. Хирад видя, че Дензър е застанал до масата на Сирендор, и се учуди, че приятелят му скоро стана от стола си, за да последва тъмния маг към огнището. Явно Дензър умееше да убеждава, щом му провървя толкова скоро, след като двамата влюбени се усамотиха на своята маса.
— Какво се опита да ви пробута Дензър?
— Седемстотин и петдесет хиляди, Илкар. Три задачи. Кратки.
Елфът тръсна глава.
— Слушай, Хирад, изненадваш ме. Разочарован съм, че за десет години не си ме опознал достатъчно, щом се опитваш да ме убедиш.
— Но…
— Вече чу каквото имах да кажа. Няма да работя нито заедно с Ксетеск, нито за да вземам пари от тях. Не ме засяга колко предлага, защото не стигат да размисля.
Хирад си прехапа устните.
— Защо не го приемеш като възможност да им отнемеш повече пари? Ако това не ти е по нрава, дай всичко на Джулаца, но аз очаквах, че ще искаш да знаеш с какво са се захванали в Ксетеск.
Илкар се начумери.
— И какво по-точно иска от нас Дензър? Хирад се наведе и зашепна на ухото му.
Незнайния се облягаше на тезгяха и с удоволствие наблюдаваше как потръгна вечерта, докато отпиваше от превъзходното червено вино на Блекторн.
Талан и Ричмънд — „двамата досадници“, както често ги наричаше Хирад, — седяха един до друг, не разменяха нито дума и разсеяно плъзгаха пръст по ръбовете на чашите си. Хирад и Илкар стояха на няколко крачки от тях, разговаряха тихо и напрегнато. Усмихна се и вдигна чашата към устните си.
Погледът му се премести към седящите до огнището и усмивката му помръкна. Дензър… Високата облегалка на креслото почти скриваше главата му, затова пък се виждаше ръката, галеща главата на котарака. Дано тъмният маг се махнеше по-скоро. Незнайния мразеше да го лъжат.
Сирендор изглеждаше в чудесно настроение. Очите му отразяваха ярко пламъците и само пъстрите му дрехи привличаха погледа на немалко жени в залата. Незнайния дори забеляза след миг една, която направо се бе вторачила в него. Стоеше до входа. Късметлия. Изобщо не му се налагаше да ги ухажва — с удоволствие падаха в прегръдката, а после и в леглото му. Той се почуди дали Сана съзнава колко й завиждат. В момента обаче тя по-скоро се бореше с раздразнението, оставена от Сирендор в компанията на телохранителите си.
Влязлата току-що жена се насочи към огнището. Дългата й кестенява коса беше хваната с голяма фиба на тила, за да не пада пред очите, и се люлееше около шията, на която имаше черен белег. Платненият панталон, тъмната блуза и кожената куртка прилягаха на високата стройна фигура. На шията й бе закопчан червен плащ. Обаянието на Сирендор като че беше неустоимо, щом му налитаха и в присъствието на неговата годеница. Незнайния си призна, че малко му завижда. Не, много.
Жената заобиколи групичка дребни търговци от пазара, които ревяха наздравица с халби в ръце, кръстоса поглед с Незнайния и той се смръзна. На бледото лице с пълни устни и изящно очертан нос тези тъмни очи бяха някак плоски и натежали от злоба. Той веднага се взря в ръцете й и забеляза проблясък на стомана. Край огнището седяха двама и разсъдъкът му прецени трезво, че жената изобщо не се е интересувала от Сирендор Ларн.
— О, милосърдни богове… — ахна той, стисна дръжката на късия си меч, шмугна се под подвижния капак на тезгяха и се вряза в навалицата.
— Сирендор, пази се! — изгърмя гласът му. За миг проследи жената, която също си пробиваше път припряно. — Сирендор, вляво от тебе! По дяволите, вляво от тебе!
Сирендор се намръщи озадачен, но някой се изпречи и го скри от очите на Незнайния.
— Дръпни се бе! Сирендор, жената с червен плащ и кестенява коса вляво от тебе!
Сърцето на Незнайния заби лудешки. Долови промяна в залата и видя, че жената държи кинжал и ловко доближава набелязаната жертва. Оставаха й твърде малко крачки, а Сирендор, макар че и неговата ръка се плъзна към дръжката на меча, още не можеше да я различи в тълпата.
Незнайния знаеше, че няма да се добере до тях навреме. Убийцата го изпреварваше.
— Спри я, Сирендор! Пуснете ме да мина!
В последния миг приятелят му, застанал точно пред Дензър, видя кой напада. Тя замахна и Сирендор пресрещна удара с ръка. Острието разпори ръкава и поряза плътта. Още един миг и мечът на Незнайния се стовари върху рамото й. Тя беше мъртва, когато тупна на пода, а пръсналата от огромната рана кръв засъска в огнището.