— Слушаме те, Дензър — подкани варваринът с глас, който трудно овладя.
— Искам веднага да ви уверя, че само за ваше добро пазих в тайна онова, което ще чуете.
— Копаеш си дълбока яма… — проточи Незнайния. — Ние решаваме кое е добро за нас. Ти ни попречи и последствието сега лежи под савана пред очите ни. Искаме да знаем точно в какво си ни забъркал. До последната подробност. После ти ще излезеш, а ние ще го обсъдим.
Дензър си пое дъх.
— Първо, няма да се оправдавам за това, че съм от Ксетеск.
Всичко опира до нравствени принципи, а повечето приказки за нас са чиста измислица. Все пак миналото ни не беше безупречно.
— От мен да знаеш — прекъсна го Илкар, — имаш чудна дарба да замазваш нещата.
— Ех, в какви интересни спорове можем да затънем с теб…
— Съмнявам се.
— И така — продължи Дензър след миг-два, — вие чухте какво знае Гресе. Уви, сведенията му са точни. Племената на западняците се надигат и се обединяват, шаманите са начело, съветите на старейшините се допитват един до друг и ставаме свидетели как западняците покоряват обитателите на земите чак до подножието на планините Чернотрън.
Незнайния напрегнато се изправи в креслото си.
— Докъде са стигнали на изток?
— Имаме съобщение от очевидец в село на име Теренеца, само на три дни от Подкаменния проход.
— Богове, близо са! — ахна Талан. — Сега разбирам защо Гресе искаше да предупреди Блекторн.
— Ама аз още не виждам какво общо има това със смъртта на моя приятел — процеди Хирад.
— Моля те — настоя Дензър. — Има връзка, повярвай ми. От няколко месеца сме изпратили магове съгледвачи на запад и положението е твърде мрачно. Предполагаме, че западняците имат към шейсетина хиляди въоръжени бойци, които се подготвят за война. Скорошното им нашествие на изток е неминуемо, а ние не можем да се защитим. Между Школите няма съюз, а Търговският съюз разполага с една десета от войските, които е имал преди три столетия.
— Но нима те имат шанс? — пренебрежително възрази Илкар. — Съберат ли се към две хиляди магове, ще ги възпрат без ничия помощ. Този път нямат на своя страна Върховните вещери, които да ги крепят с магията си.
— Най-големият ми страх е, че ги имат — натърти Дензър. Изведнъж пращенето на огъня остана единственият звук в стаята. Ръката на Талан се скова преди да поднесе чашата към устните му. Илкар отвори уста, но загуби дар слово. А Ричмънд клатеше глава.
— Стига де, нали уж са унищожени?
— Не можеш да ги унищожиш — поправи го Илкар. — Никога не сме знаели как да го направим, така е и до ден-днешен. В Ксетеск само успели да ги затворят така, че да не се измъкнат повече. — Обърна се към тъмния маг. — Какво се случи?
Дензър изтръска пепелта от лулата си в огнището и я напълни, докато говореше. Котаракът спеше в скута му.
— Когато сме разрушили Парве, целта е била да заличим дори остатъците от опората, която Върховните вещери са имали за налагане на властта си в Балея. Никой не си е въобразявал, че така ще се отървем завинаги от самите тях. Когато телата им били изгорени, душите им се изтръгнали на свобода, но били уловени в клетка от мана, която сме запратили в пространството между измеренията. — Котаракът се размърда. — Оттогава сме я наблюдавали непрекъснато.
— Какво сте наблюдавали? — не разбра Ричмънд.
— Клетката. Ние… само ние бдяхме неуморно над затвора на Върховните вещери цели триста години. Останалите не ни приемат като равни, ние пък не приемаме заблудите им за окончателна победа.
— Очевидно вие сте били прави — призна Илкар. Дензър кимна.
— Забелязвахме от известно време засилен пренос на мана между измеренията, вероятно заради намеса на Драконани. При една от тези намеси клетката бе засегната. Надявахме се, че може да се възстанови. — Тъмният маг се почеса по темето и запали лулата си с пламъче от върха на палеца. — Сгрешихме. Явно в клетката е проникнала мана, защото Върховните вещери вече не са в нея. Според нас те пак са в Балея. По-точно в Парве.
Илкар подръпна устните си и присви очи.
— И откога са там?
— На кого му пука? — сопна се Хирад. — Още чакам да чуя…
— Укроти се, Хирад.
— Не, Илкар, няма да се укротя — повиши глас варваринът и се извъртя към Дензър. — Нищо не разбрах, все едно ми дърдориш на някое западняшко наречие. Пухтиш си с тъпата лула и пускаш тежки приказки за измерения, Драконани и някаква прастара заплаха, която я няма от векове, сякаш това е най-важното. Не мога да схвана за какво говориш и все чакам да науча защо мръсните Ловци на вещери погубиха приятеля ми.