— Знаеш, че за това заклинание не е написано почти нищо. Е, какви основания имам да се безпокоя? Може ли Ксетеск да го открие?
— О, Богове! Да, всички имаме основания за безпокойство!
— Попитах те могат ли да го намерят?
— Не знам.
Ериан си прехапа устните.
— Отговор, който изобщо не ме улеснява — малко по-натъртено каза Капитана и по лицето му плъзна червенина.
— Зависи дали ще проникнат в работилницата на Септерн.
Ако са събрали нужните знания, могат да продължат към възстановяването на цялото заклинание. Но това са само догадки.
— Все още не си ми помогнала с нищо.
— Най-добре ще ти помогна, ако известя Дордовер за твоите сведения и тревоги. Това е най-бързият път да им попречим или поне да ги контролираме.
Капитана надигна чашата и я напълни. Усмихна се на Ериан.
— Не пропускаш да си опиташ късмета, но за нищо на света не бих те пуснал да споделиш всичко с наставниците си само за да видя как две Школи се надпреварват за една и съща плячка. И нека ти напомня, че всеки твой опит за мисловна връзка ще бъде проява на неблагоразумие. Осигурих си възможности да засека подобно заклинание, а то може да се окаже гибелно за твоите момчета.
Очите й се изцъклиха. Имаше само едно обяснение за неговата увереност.
— Значи за теб работят и магове?… — смотолеви изумена.
— Не всички магове ме смятат за заплаха — самодоволно потвърди той. — Според мнозина аз съм единственият, който може да контролира магията. — Отново й се ухили. — Сега и ти работиш за мен… в известен смисъл.
— Като робиня — озъби му се Ериан.
Колкото и да беше потресена, виждаше как всичко си идва на мястото. Нима иначе би успял да събере сведенията си толкова бързо? Вероятно бяха от Листерн, може би и от Джулаца.
На никого в Ксетеск или Дордовер не би хрумнало да му слугува. Но тя не се отказваше лесно.
— Ти не разбираш — Крадеца на зората е прекалено страшен, за да си позволявате игрички с него. Ако Ксетеск го владее, ще има власт над всичко и всички, значи и над теб. Оповестиш ли пред хората какво си научил, другите три Школи ще ги възпрат. Убедена съм, че твоите дресирани магове са ти казали същото.
— Сбърка — скастри я Капитана и по изопнатото му лице не остана и сянка от добро настроение. — Те ми казаха, че тази неограничена сила не бива да бъде на разположение на никой маг или Школа, а средствата за извършване на заклинанието трябва или да бъдат унищожени, или да ги пази човек, който не е способен да си послужи с тази магия. Ако заклинанието бъде възстановено изцяло, аз ще стана неговият пазител.
Ериан се слиса повторно преди да се е опомнила. Само че сега с изненадата й се преплиташе нов, по-силен страх. Ако Капитана вярваше искрено, че му е по силите да бъде пазител на Крадеца на зората, беше още по-смахнат и опасен, отколкото тя си мислеше. Несъмнено дори не си представяше каква мощ се крие в заклинанието, нито го бяха осведомили, че някои магове няма да се спрат пред нищо, за да се домогнат до Крадеца на зората.
— Нима си позволяваш заблудата, че Ксетеск или дори Дордовер ще се примирят ти да държиш ключа към такава сила? — изрече колкото можа по-безстрастно.
— Не биха имали друг избор, щом аз започна да дърпам конците на участниците в тази игра — заяви Капитана.
Тя сви вежди и се опита да седне по-удобно, но все й пречеха студените тръпки по гърба. Какво още бе научил този човек?
— Съжалявам, но това не го разбрах…
— Стига, Ериан, още ли мислиш, че си избрана случайно? Надяваш се да съм невеж, така ли? Ти си най-способната познавачка на магическите традиции в Дордовер, известна си и със задълбочените си проучвания на многостранните знания, вложени в Крадеца на зората. А аз вече имам власт над теб. — Той нехайно размърда рамене. — Остава само да хвана мъжа, който е най-способен да извърши заклинанието.
— Никога няма да се добереш до него — възрази тя пренебрежително. — Сигурно го охраняват твърде добре.
— Поредната ти грешка. За малко не успях да го премахна наскоро. Сега разбирам, че провалът е бил за добро. Особено за твое добро.
— Но защо? — смънка тя, макар да знаеше отговора.
— Защото до вчера исках да унищожа средствата за извършване на заклинанието. А ти знаеш прекалено много. Когато държа и двама ви в ръцете си, ще си осигуря заслуженото уважение, за да довърша започнатата работа.
— Ти пък знаеш прекалено малко — задраха думите в гърлото й. — Няма да ти помагаме и няма да хванеш мага от Ксетеск.