— Тъй ли? Съветвам те да бъдеш по-предпазлива, вместо да си позволяваш такива приказки.
— И двамата ще предпочетем смъртта, но няма да улесняваме нелепите ти кроежи. Ако осъществиш замислите си, стените на този замък ще светнат от ударите на такава разрушителна магия, че ще се виждат чак в Корина! Нямаш силата да удържиш подобна мощ.
Капитана повъртя остатъка от течност в чашата си, преглътна го и в същия миг протегна ръка към бутилката.
— Разбира се, нищо не ти пречи да избереш смъртта — промърмори той и подръпна ухото си. — Но май не е редно да избираш смъртта и от името на децата си, нали? — добави засмян. — Нуждаеш се от време за сериозни размишления. Съдбата на твоето семейство зависи от правилния ти избор. Исман ще те отведе в стаята ти.
Той извика помощника си.
— Искам да се върна при децата си — промълви Ериан.
Със стряскаща пъргавина Капитана се пресегна над бюрото, стисна долната й челюст и бузите и я придърпа към себе си.
— Тук зависиш от моята воля. Може би като останеш сама, ще си припомниш този факт? — Пусна я и подхвърли: — Щом стигнеш до вярното решение, ела да поговорим, моля те. Дотогава се наслаждавай на тишината и спокойствието. Исман, не желая повече да говоря с нея.
— Мръсник! — прошепна Ериан. — Мръсник…
— Длъжен съм да защитя невинните жители на Балея от надвисващата тъмна магия. И очаквам от теб да ми помагаш.
— Искам да видя синовете си! — извика тя.
— Тогава се постарай да ми бъдеш полезна и престани да ме залъгваш с онова, за което и децата се досещат! — Изражението му се смекчи. — Дотогава не смятам да угаждам на желанията ти.
Той отвори книгата и я отпъди с жест.
Всички се включиха във врявата. Илкар се разкрещя на Дензър, който вдигна ръце с дланите напред в напразен опит да го успокои. И Незнайния се мъчеше да привлече вниманието на мага от Ксетеск, а Ричмънд и Талан гръмогласно обсъждаха недоумението си.
Хирад стърчеше над бъркотията, отново вторачен в трупа на Сирендор Ларн под покрова. Шумът стигаше до него като далечно плискане на вълни. Десет години… Години, през които бяха основали най-непобедимия наемен отряд, създаван някога. Сражаваха се заедно в битки, които би трябвало да загубят, но побеждаваха. Оставаха невредими, когато кръвта опръскваше цялото бойно поле, превърнато в касапница. Спасяваха си взаимно живота толкова пъти, че стигаше и само да си кимнат благодарно.
А сега Сирендор лежеше мъртъв на тази маса. В същата вечер, когато реши да прибере меча, защото любовта беше по-важна, го повали ръката на наемна убийца, която не се добра до посочената й жертва. И заради какво умря? Заради човека, безмилостно нахълтал в живота на Гарваните, откраднал ключа за работилницата на отдавна мъртъв маг, но Ловците на вещери не искали да го притежава.
Побесня и гласът му заглуши гълчавата.
— Значи той умря заради ключа, който ти открадна. — Другите млъкнаха. — Това ли било? Доволен ли си от завършека на деня? — Гласът му вече трепереше. — След всичко, което преживяхме, той умря заради някаква си плочка. За твое добро ще е тя да се окаже най-важното нещо на света.
Тръшна се на креслото, забравил заканите, и захапа юмрука си.
— Важно е, Хирад, няма спор — обади се Илкар, чиито очи пак бяха заприличали на цепки. — Ако този тип възстанови Крадеца на зората, смъртта на Сирендор може и да се окаже милост в сравнение с общата заплаха.
— Що за адска гадост е този амулет?! — възкликна Талан.
— Крадеца на зората е заклинание. Честта да го създаде се паднала на Септерн — намеси се Незнайния и изви очи към Дензър.
— Вярно — кимна тъмният маг. — Самото заклинание е добре известно на всички Школи по магия; Всеки, който прибягна до магия, съзнава мощта му… и скритата в него гибел. За щастие, макар думите да са всеизвестни, Крадеца на зората не може да започне без три различни катализатора, а никой не е узнал какви са те или поне къде да ги потърси. Досега. Този амулет ще ни отвори вратата към работилницата на Септерн и очакваме там да намерим информацията.
— Знаел си какво търсиш, когато се натъкнахме на теб, нали? — попита Талан.
— Да. Няма да се впускам в подробности за последните проучвания на Ксетеск, но стигнахме до извода, че Септерн е бил Драконан…
— И какво е…
— После, Талан — пак се намеси Незнайния. — Продължавай, Дензър.
— Много следи водеха все към същата догадка, но важното е, че те обърнаха търсенето на Крадеца на зората в съвсем друга посока… по-точно към други измерения. Както споделих с Илкар, разработихме заклинание, с което засичаме движението и формата на маната, необходима за отварянето на портал. Минахме през много портали, докато издирвахме Крадеца на зората, и всички те бяха отворени от Драконани. Но този път намерихме амулета.