Западняците се втурнаха след облака от стрели, но тя се съсредоточи и отново направи Було, преди да се метне през незакрит с капак отвор в стената на колибата, където се криеше и наблюдаваше.
Претърколи се на препечената от слънцето пръст и пилците на двора се пръснаха в глупаво объркване — уж усещаха нещо, а очите им не го виждаха. Тя се изправи пъргаво и хукна към гората, но пред първите дървета свърна рязко. Докато се провираше навътре в дебрите, чуваше заглъхващия шум на потерята.
След няколко часа се свечери и тя достигна с мисловната връзка съзнанието на Стилиан. После заспа дълбоко под гъстите ниски храсти, където лесно намери място за стройното си тяло.
Събуди се сутринта от играещи по лицето й петънца слънчева светлина. В гората се чуваха самото тихите природни звуци, неподвижният въздух се стопляше бързо. Тя си запали огън, преди да извади заека от заложения снощи капан. Одра го сръчно и го наниза на клон, за да го опече. След по-малко от час продължи по пътя си.
Земите на северозапад, където отиваше, гъмжаха от тръгнали на набези западняшки отряди — племената търсеха още местни жители, които да подчинят, и удобни места за нови стражеви постове. Тя се промъкваше незабележимо покрай биваците и гледаше как западняците строят спокойно и старателно. Учудваше се, че не бързат. Те като че чакаха нещо и Селин се боеше, че й предстои да открие какво е то.
Първият следобед от пътешествието й през Раздраната пустош вече избледняваше към здрач, когато внезапно я споходи уплахата. Каквото и да завареше в Парве, то несъмнено предвещаваше хаос в цяла Балея и война с размах, невиждан от триста години след предишното нашествие на западняците. Надяваше се единствено да събере и да съобщи на Стилиан достатъчно сведения преди да бъде разкрита и премахната. Защото ако той беше прав в догадките си, не би могла да се измъкне от града на Върховните вещери.
Страхът угасна бързо, но го смени чувството за тежка загуба и тя дълго се бореше с копнежите си. Знаеше, че е най-добре да прогони всякакви мисли за завръщане в Ксетеск — биха могли да попречат на трезвата й преценка, да я направят твърде предпазлива. Решително ги изтласка с хладнокръвното желание да докаже неоспоримо на всички, че е най-великата магьосница съгледвачка в историята на Школата. Поначало вярваше в себе си, но други си позволяваха съмнения само защото тя беше жена в Ксетеск, където по традиция господстваха мъжете.
Можеше не само да прослави името си сред своите, но и да извърши висша саможертва за величието на Ксетеск. И дори да промени хода на войната, чието начало наближаваше неотклонно. Отърси се от колебанията и насочи цялата си воля към натрупване на психическа сила.
Беше обута с меки, но извънредно здрави ботуши, стигащи под коленете й. Мътнокафявият им цвят ги сливаше привидно с горските сенки. Всеки ботуш побираше кинжал в скрита ножница. Панталон и куртка на светли и тъмни зелени петна допълваха маскировката й.
Носеше и тънки черни ръкавици с пришити на дланите и пръстите кукички за по-добър захват. Под ръкавите на куртката и кафявата вълнена риза имаше механизми с пружини, закопчани за китките й. Всеки бе зареден с къса назъбена стрела — смъртоносна от упор, но летяща на прекалено късо разстояние. На колана й висяха още три кинжала заедно с връзка шперцове. Ножницата с късия меч бе окачена на гърба й под куртката.
Дългият шал можеше да се увие около главата й така, че да остави открити само големите кафяви очи. Селин подстригваше почти до кожа черната си коса, поддържаше ноктите си къси, но остри, грижеше се ходилата й винаги да са в отлично състояние. Атлетичната й фигура с дълги крака и малки гърди притежаваше гъвкавост и пъргавина, от които тя се възползваше до краен предел.
Беше бърза и смъртно опасна, защото разбираше, че умението да прониква незабележимо е само половината от онова, което й е потребно. В способността да се измъква невредима, въпреки че е изчерпала запасите от мана, беше разковничето за оцеляването. Стилиан си позволи веднъж шегичката, че тя би могла да стане превъзходна наемна убийца, Селин обаче се гнусеше от самата мисъл да убива срещу заплащане. Но иначе зад гърба й често бяха оставали труповете на онези, които се опитваха да я възпрат.
Усмихна се. Може би щеше да види отново Ксетеск въпреки всичко. С повече внимание и вяра в собствените сили можеше да постигне какво ли не. Сега беше наложително да се добере до Парве по-скоро. Знаеше само едно заклинание, което би й свършило работа, и го използва. Насочи се на северозапад между все по-редките дървета. Пред нея се откриваше неравна гола местност, където имаше предостатъчно кътчета да се скрие, макар че не предлагаха уют. Земите на запад изобилстваха на долини със стръмни склонове и бяха осеяни с планински хребети, над които изневиделица се разразяваха свирепи бури. Но засега слънцето сгряваше пръстта под краката й, а от студените скали сякаш я делеше цял свят.