Минаваше пладне, когато Гарваните излязоха през северната порта на Корина и потеглиха към порутения дом на мага Септерн. Предстоеше им да яздят три дни на северозапад. Утрото отмина, докато погребат Сирендор — ритуал, на който Дензър не бе поканен.
Тъмният маг, навъсен и с хлътнали очи, пътуваше отпред с Талан и Ричмънд. Незнайния воин и Хирад Хладнокръвния яздеха заедно двайсетина крачки зад тях, а Илкар бе изостанал и не продумваше, откакто оседлаха конете.
Корина остана на един час път зад тях, а Хирад все очакваше нападение, най-вече от Ловците на вещери. Но догадката, че може да са изпратили само една убийца да се разправи с Дензър, го подтикваше да се пита що за организация са те. Дори беше леко разочарован. Разчиташе на тяхната решимост да погубят Дензър и когато погледът му се спря на гърба на тъмния маг, Хирад се усмихна неволно. Ама че нелепо положение…
— Защо Илкар е толкова зле настроен към Ксетеск? — подхвърли той, все така вторачен в Дензър.
— А защо не попиташ него? — отвърна Незнайния. — Време е да престане да се влачи най-отзад.
Изви се над седлото и махна призивно с ръка на елфа, но чак когато и Хирад се озърна, Илкар смуши коня си да побърза.
Щом го видя отблизо, варваринът се намръщи. Потресаващите вести, които Дензър сподели предишната вечер, се бяха врязали като рана в лицето му. Илкар напразно опита да се усмихне, когато настигна приятелите си.
— Добре ли си? — попита Хирад.
— Що за тъп въпрос — с досада отвърна елфът. — Какво мога да направя за вас двамата? — додаде вяло.
— Хирад се чудеше кое ти е толкова неприятно в Ксетеск — подхвана Незнайния.
— Всичко — отсече Илкар. — Най-просто казано, Джулаца и Ксетеск се разминават напълно за всяка страна от магията — предназначението й, проучванията, натрупването на запаси от мана… Във всичко. Ако ние кажем за нещо „спри дотук“, те казват „продължавай напред“. В Джулаца се смята за престъпление да служиш на Магистрите от Ксетеск. Разбрахте ли?
— Не — призна си варваринът. Елфът въздъхна.
— Ами… прекъсни ме, ако повтарям неща, които са ти известни… но причината за разкола между Школите е предимно в различните им нравствени принципи, засягащи направленията, които да изследваме, и начините магията да бъде прилагана, открити при тези изследвания. Имало е разногласия и относно похватите за натрупване на мана. Няма да увъртам — отцепниците, основали Ксетеск, намерили бърз начин да възстановяват запасите от мана, като принасяли в жертва хора. Много простъпки съм склонен да им простя, но не и тази.
— И сега ли прибягват до жертвоприношения? — попита Незнайния.
— Ако вярваме на тях — не, по не може да се отрече, че този метод върши работа и до днес, макар че те са открили и други, не по-достойни средства. Както и да е… Същината на цялата тази история е, че от две хилядолетия насам нашите знания, тоест разбирането пи за физиката в основата на магията, твърде много са се отдалечили от тези на Ксетеск и почти не схващаме как те изграждат и използват заклинанията си.
— Добре де, ти можеш ли да използваш Крадеца на зората? — попита Хирад. — Все пак не е заклинание на Ксетеск, нали?
— Не е, но аз не мога. Е, па теория би трябвало да ми е по силите… И словата, и необходимите знания са ми известни, защото Септерн се е погрижил да ги разпространи във всички Школи. Но на практика… Не съм се занимавал изобщо с оформянето на маната, нито съм изучавал тънкостите в изричането на заклинанието, значи е неизбежно да се проваля.
— Както излиза, най-добре ще е да опазим Дензър жив — отсъди Хирад и сви устни.
— Поне докато не установим дали казва истината.
— Ъхъ, поне дотогава промърмори Незнайния.
Хирад се мъчеше да проумее казаното от Илкар и съжаляваше, че не е задълбал повече в заниманията на маговете. Но сега беше по-важно да разбере с какво се занимават Ловците на вещери. Рече си, че връзката между едното и другото е очевидна.
— Незнаен, какво ти е известно за онези Ловци на вещери?
— Като те слушам, снощи те е налегнало безсъние, а? Устните на Незнайния се извиха едва забележимо.
— Да, но не само защото се напъвах да мисля, грамаданчо. Е, ще ми отговориш ли?
— Не знам много. Предвожда ги някой си Травърс. Той командвал гарнизона, конто накрая бил разгромен и отстъпил контрола над Подкаменния проход, докато ние се сражавахме за владетелите на Рахе на север в първите години на нашия отряд. Носила му се слава на опасен човек, но сега е доста по-стар… — Незнайния се запъна. — За тези неща питай Илкар.