Лорд Денебре, който бе поискал срещата, след като един от търговските му кервани бил нападнат от западняци насред Подкаменния проход, формално председателстваше Търговския съюз на Корина и мнозина бяха убедени, че той ще е последният на този пост. Денебре заяви, че Тесая, вождът на племето, което се бе обвързало с договори за прохода, е нарушил правото на безопасно преминаване, затова е наложително да поддържат търговския път с военна сила.
Но около масата — като се започне с белокосия, твърде стар, но все още як лорд Рахе и чернобрадия, безобразно разплут лорд Еймът, до младия, необичайно висок Понтоа с хищното му изражение на граблива птица — всички се прикриваха зад цинизма си като зад броня.
За три часа безплодните спорове и речи разделиха присъстващите на две противопоставящи се групи. Гресе, Денебре и най-големият син на лорд Джейдън, чиито земи бяха разположени северно от градовете на Школите, се озоваха във все по-безнадеждно положение. С подстрекателството на Понтоа, Рахе и Хавърн останалите отново и отново отхвърляха исканията на Денебре, подмятаха обвинения, че той е предизвикал с нещо нападателите, и настояваха думите му да бъдат заличени от протокола на заседанието. Стигна се дори дотам мнозинството да разисква как Търговският съюз да се възползва с най-голяма облага от обединяването на племената, а тримата пренебрегнати седяха в недоумение, под което се разгаряше ярост.
Гресе, който не бе отварял уста често, накрая отговори на отправеното му от Понтоа предизвикателство.
— Странно мълчалив си, Гресе — подхвърли неговият враг. — Чудиш се как да покриеш разходите за поправянето на крепостната стена, или предпочиташ да не споделяш мислите си с нас?
— Драги ми Понтоа — отвърна Гресе, — аз клоня към мнението, че ти загуби дребното спречкване, което сам започна, и ще си ближеш раните доста по-дълго от мен. Но в момента просто се опасявам, че моите мисли са в пълно несъгласие с решенията, които сте се наканили да вземете. Особено с твоето предложение отново да продаваме оръжия на племената.
— Ох… — отегчи се Понтоа. — Да разбирам ли, че разполагаш с по-достоверни факти от почитаемите лордове Рахе и Хавърн?
— Да, разполагам — натърти Гресе и от уважение към него другите се усмириха поне за малко. — Западняците — както Денебре се опитваше да ви просвети — биха могли да нахлуят в Балея по всяко време, ако се съобразяваме със сведенията за броя им в техните изконни земи, които получих. Те са добре организирани, силни и задружни, а аз се отправям с войските си да подкрепя Блекторн още утре призори.
— Нима? — Понтоа не си позволи да се усмихне. — Скъпичко начинание.
— Парите са нищо, ако се бориш за живота си — подхвърли Гресе и някои от седящите около масата прихнаха.
— Твоите страхове далеч не са оправдани, ако ги сравним с фактите — възрази лорд Рахе. — Дали разсъдъкът ти не е смутен от твоята напредваща възраст?
— Вече много поколения — затътна гласът на Гресе, — ние, включително и моят род, си живеем охолно от изобилието в Балея, от трудолюбието на жителите й и богатството на благата й. Наслаждавахме се на красотата й и се радвахме на безопасността й. Нашите раздори са като плява, която вятърът отнася, в сравнение с кървавите сблъсъци, които толкова често раздираха на парчета Запада. Но сега не е така. Те се обединяват и погледите им са обърнати към нас. Стоим пред прага на битка за оцеляване и тя ще засегне всички ни, а врагът е по-силен, по-боеспособен, по-многоброен и по-подготвен от нас. Не виждате ли? Не чувате ли какво ви говори Денебре? — Гресе посочи Понтоа. — Ще се разплача от радост, ако отново видя твоите хора в набег за превземането на Таранспайк, казвам ти го от сърце. Но ако не осъзнаем още сега каква опасност е надвиснала, скоро над Таранспайк ще се вее знамето на някое западняшко племе.
— Бих предпочел да почакам западняците, докато пия вино от избите ти — проточи Понтоа. — Времето в Балея е толкова променливо през този сезон.
Другите около масата харесаха опита му за остроумие и се изкикотиха.
— Смейте се, докато можете — посъветва ги Гресе. — Съжалявам ви за слепотата, но ми е жал и за Балея. Обичам тази страна. Харесва ми да стоя на крепостните стени в замъка си и да съзирам в далечината планините Чернотрън, искрящи под утринното слънце, когато росата се изпарява по пасищата под мен, а въздухът е наситен със свежест.
— С удоволствие ще запазя място за твоя инвалиден стол на моята крепостна стена — ухапа го Понтоа.
— Искрено се надявам да си отдавна умрял по времето, когато ще имам нужда от инвалиден стол — изхрачи думите Гресе. — И всеки ден ще проклинам принудата да пазя и твоята жалка кожа, докато аз и другите, които наистина са предани на страната, ще даваме всичко от себе си да я браним. — Извъртя се на пети и закрачи към вратата, изпроводен от хихикане. Хвана дръжката и се озърна. — Помислете за истинските причини Блекторн да не е тук. Помислете и защо четирите Школи се срещат при Тривернското езеро в момента. И помислете защо Гарваните работят сега за Ксетеск, макар че се бяха зарекли да не го правят никога. Всички те искат да спасят нашата страна от западняците и нашите жени от раждане на техните копелета. Всеки от вас, който откаже да потегли на бой към Блекторн, Подкаменния проход или градовете на Школите, за да даде живота си пред очите на нашите богове, ще бъде низвергнат, когато дойде часът на разплатата. А той ще дойде, помнете ми думата.