Банкетната зала бе притихнала, когато Гресе излезе за последен път от средището на Търговския съюз.
Денят се изнизваше към здрач и Дензър поведе отряда от главния път към гъсто обрасла с дървета местност. Спря едва когато се увери, че никой не може да ги види от пътя. Всички слязоха от конете и Ричмънд запали малък огън.
Дензър пристъпи към своята кафява кобила, доближи устни към ухото й и изпъна ръка към по-гъстите дебри. Кобилата тръгна в лек тръс натам, следвана от другите коне.
— Хитър номер — одобри Ричмънд.
— Това е нищо — сви рамене тъмният маг.
Седна и опря гръб на дърво, преди да запали лулата си. Котаракът надникна от робата му, скочи на земята и изчезна в треволяците.
— И какъв ни е планът, Дензър? — попита Талан, който още чистеше праха от раздразнените си очи.
— Съвсем прост. Смятаме, че амулетът съдържа разположението на пространствен портал, през който ще влезем в работилницата на Септерн. Предполагаме, че тя е в пространството между измеренията. Според особеностите на знанията, отбелязани на амулета, ще се наложи Илкар да извърши заклинанието за отваряне на портала.
— Никакви проблеми — промърмори елфът. — По цял ден само с пространствени заклинания си служа.
— Тъй… — намеси се Хирад. — Твърде дълго ви слушам да си дърдорите за измерения и портали, а още не ми просветва в главата какви са тези приказки. Имам ли някакъв шанс да обясните така, че да разбера?
Илкар и Дензър се спогледаха. Магът от Ксетеск кимна на мага от Джулаца.
— Всъщност идеята не е толкова сложна — започна Илкар, — но трябва да прескочиш особен праг в ума си, за да се примириш с нея. Истината е, че все още незнаен брой измерения… или ги наричай светове, ако искаш… съществуват едновременно с нашето. Ние, тоест маговете, сме открили две досега, но е очевидно, че те са много повече.
— О, да, очевидно — сви устни Хирад.
— Какво те затруднява? Ушите на елфа настръхнаха.
— Че какво да го притеснява? — подсмихна се Талан. — Казвате, че сте видели дракон в друго измерение, а сега ти ни разправяш как било претъпкано със светове. Нека ти го кажа иначе. Излизаш навън и виждаш небето, земята и морето. Ти обаче искаш от нас да повярваме, че има и още измерения. И макар ние да не ги виждаме, убеждаваш ни весело, че знаете какви са две от тях!
— Извинявай, Илкар — подкрепи ги и Ричмънд, — но всичко това си е стъписващо за нас.
— Ами да — закима Талан. — Как, по дяволите, някому е хрумнало отначало, че тези неща са възможни?
— Дензър? — изви глава подканящо елфът. Котаракът се измъкна от шубраците, сви се в скута на господаря си и впери поглед в лицето му.
— Според нас Септерн се е досетил отрано, но едва ли някога ще установим как го е осенила идеята. Тъкмо той е магът, който пръв подсказал, че има и други измерения освен онова, което ни е известно от прастари времена заради изследването на маната. Да, сега казваме, че е очевидно, но тогава почти всички останали магове му обърнали гръб. Днес пък го наричаме гений… Това била причината да напусне Дордовер и да изгради свой дом.
— И пак нищичко не проумях — безизразно сподели Хирад.
— Доколкото можем да се досетим, нещо в съзнанието на Септерн му е дало способността да долавя тънкостите в потоците и енергиите на маната, които насочват към събития извън нашето измерение. Той е можел да вижда и да усеща недостъпното за всеки друг маг. Септерн си остава уникален. Съжалявам, ако говоря неясно — каза Дензър, — но липсват много от ранните му писания. Поне знаем, че е вниквал в тази страна от магията и е стигнал до знания, чрез които да извършва заклинания за създаване на собствени пространствени портали… ако сме прави в предположенията си.
— Добре, значи приемаме — подхвана Незнайния, — че драконите имат свой, отделен свят, но се свързват с нашия, за да избягат, без да ги е еня дали това ни харесва и дали ние го проумяваме. Какво пречи на драконите от която ще да е враждуваща група да се настанят тук и да властват над нас? И какво има в другите измерения?