Той стана да добави още съчки в огъня.
— Дензър, този отговор също се пада на теб — не особено приветливо настоя Илкар.
— Знаем твърде малко за измерението на драконите. Никой не се е прехвърлял там… може би с изключение на Септерн. Драконът, на когото ти се натъкна — кимна тъмният маг към Хирад, — би трябвало да е от голямо Люпило… тоест някой от техните родове, и единствено то може да се възползва от прохода между нашите две измерения. Този коридор има много връзки с нашия свят — по една за всеки техен дракон и неговия маг от Драконаните. Това Люпило брани коридора от нападения на други… и казаното от Ша-Каан май потвърждава догадката ни. — Дензър си подъвка устните, обмисли внимателно следващите си думи и заговори бавно: — Никой не е успявал да повтори извършеното от Септерн. Затова няма пътешествия между измеренията. Щом намерихме ключа за неговата работилница, нищо чудно да напреднем много и положението да се промени напълно. Като се опирахме на трудовете на Септерн, в Ксетеск научихме много за пространството между измеренията — точно там сме запратили клетката с Върховните вещери. Освен това открихме признаци, че съществуват много измерения, но досега проникнахме само в едно.
— Но точно то ви беше необходимо, а? — с явна погнуса процеди Илкар.
— Да, несъмнено се научихме да извличаме полза от него — сопна се и Дензър.
— Моля те, сподели с нас нещо и за това измерение.
По гласа на Незнайния пролича, че това изобщо не е молба.
— Казано накратко, измерението е обитавано от твари, които вие бихте нарекли демони, но недейте да настръхвате. Не могат да живеят в нашето измерение без много сериозни… промени в същността им, а и без непрекъсваща помощ от някой маг. — Ръката на Дензър се протегна разсеяно и погали котарака, който замърка и се протегна.
— А защо не могат? — попита Ричмънд.
— Защото животът им зависи от маната, за тях тя е като въздуха. А гъстотата на маната тук изобщо не им е достатъчна. Впрочем и ние не бихме могли да живеем там. Нямам нищо против да призная, че в Ксетеск извличаме мана от тяхното измерение.
— Илкар, толкова ли е лошо това? — обърна се Ричмънд към елфа.
— Същината не е в този източник на мана, а в похватите за достигане до измерението. Няма смисъл да задълбавам в тях точно сега, но е въпрос на морал.
Смълчаха се, всеки се опитваше да вникне в чутото. Хирад възприе всичко като наперени дрънканици. Тъкмо той зададе първия въпрос, но едва разбра думите в отговора, а и не го засягаше много. Трудно се съсредоточаваше, умът му все се отплесваше във видения за случки, които бе преживял заедно със Сирендор.
— Това стига ли ви? — заяде се Дензър.
— Имам още един въпрос — смръщи се Ричмънд. — Къде са всички останали измерения спрямо нашето? Звездите мога да ги видя, за тях ли говориш?
— Не — позасмя се тъмният маг. — Но не е зле като сравнение. В обичайния живот няма да намериш пътеводна нишка къде са разположени другите измерения. Ето най-лесния начин да ти ги опиша — представи си по-безкрайна пустота, отколкото побира въображението ти, а после я напълни с мехурчета, вероятно безчет. Всяко от тях е отделно измерение. Стигнахме и до мъчната част. Представи си, че мехурчетата са хем навсякъде, хем никъде. Все едно е колко са на брой и колко безмерна е пустотата — между мехурчетата няма никакво разстояние и на теория прехвърлянето от едно в друго е мигновено, стига да са изпълнени някои условия за съвпадението им… Илкар, така добре ли ти звучи?
— Съответства на моите представи, доколкото изобщо ги имам — промърмори елфът, но лицето му издаде, че е научил нещо ново.
— А как драконът се е сдобил с амулета? — сети се Талан.
— Уместен въпрос. Скоро след като открил текста на Крадеца на зората Септерн изчезнал. Допускаме, че е минал през портала си на Драконан, или през друг, който е създал сам. Разчитахме на това, че е искал някой ден и ние да научим какво е открил. Логично е като Драконан да повери ключа към всичко, тоест амулета, на драконите, за да решат те кога сме готови. Само че ние малко ги изпреварихме. Друго има ли? — Отговори му тишината. — Добре. Тръгваме призори.
Хирад впи свиреп поглед в тъмния маг, който ровеше в джобовете си.
— Дензър, нека се разберем веднъж завинаги — започна варваринът, извади кинжала от канията на колана си и подчертано опипа късото острие, — че ти не си ни предводител. Ако ние от Гарваните сме съгласни, ще се отправим към работилницата на онзи ваш маг. Иначе няма да стане.