Този път обаче не можеше да има протакане и разпри, иначе щяха да си навлекат всеобща гибел. А Стилиан бе твърдо решен, че поне Ксетеск ще оцелее.
Погледите на присъстващите се приковаха в него. Той се увери, че съветниците са настанени удобно, отпи вода от стъклената чаша пред себе си и стана.
— Приветствам всички, които принадлежат към четирите, възникнали от една. Господа, задължен съм ви за готовността да пристигнете толкова бързо. — С това изречение само отдаваше дължимото на любезността. При свикване на среща до Тривернското езеро останалите грижи на Школите отстъпваха на второ място. — Не вярвам някой от вас да не е обърнал внимание на нарастващото оживление западно от планините Чернотрън. — Някои се размърдаха неловко на креслата си и Стилиан се усмихна. — Е, хайде сега, нека не си играем на оскърбена невинност.
— Дори ако това те изненадва, стремежът на останалите Школи да събират сведения не може да се мери с вашия — сдържано възрази Барас и пръстите му за миг спряха упоритото потропване.
— Не се съмнявам. Но и по един свестен съгледвач от всяка Школа би събрал достатъчно сведения, за да се лишим от спокойствие.
Вулдарок попи лицето си с кърпа и каза:
— Стилиан, всичко това е твърде интересно, но ако си дошъл само за да потвърдиш сведенията на нашите шпиони, значи бих могъл да си запълня времето с по-смислени занимания.
— Драги ми Вулдарок — отвърна Стилиан с цялата снизходителност, която допускаше спазването на нормите за приличие, — не съм тук да губя времето на когото и да било, особено своето. И все пак съм много любопитен да науча колко са се разшетали западняците според вашите съгледвачи. — Засмя се кратко и разпери ръце в примирителен жест. — Ако имате желание да споделите каквото знаете, разбира се.
— С удоволствие — обади се Херист. — От няколко седмици нямаме свой човек западно от планините, но разполагаме с доказателства, че е постигнато неустойчиво обединение на племената. Откровено казано обаче, ако няма издигнал се над всички вожд, който да го крепи, не виждаме нито нараснала, нито трайна опасност.
— Принуден съм да не се съглася — каза Вулдарок. — В момента имаме шпиони в изконните племенни земи и в средния запад. Според нас са събрани войски, наброяващи трийсетина хиляди, но най-вероятен е сблъсък между самите племена. Не е забелязано придвижване на големи сили към Чернотрън.
— Барас? — изрече въпросително Стилиан, докато се мъчеше да укроти пулса си.
Никой не съзираше истината. Дано поне старият елф…
— Най-важното е, че всъщност няма заплаха от запад, колкото и да са многобройни войските на племената. Без магическа подкрепа, на каквато са се радвали по времето на Върховните вещери… ако „радвали“ не е твърде нелепа дума в случая… за нищо на света не биха успели да ни надвият. Дори се съмнявам, че биха стигнали по-далеч от Подкаменния проход.
— В края на краищата Повелителите на мрака не могат да им заменят Върховните вещери — прихна Херист.
— О, могат да позасилят вятъра с празните си приказки — избълва презрително Вулдарок.
Всички в залата се развеселиха, но не и представителите на Ксетеск. Щом моментът отмина, заговори Барас:
— Стилиан, явно разполагаш с други сведения и искаш да ги чуем, или сме на светска сбирка тук?
Усмивката му обаче замръзна, когато осъзна колко начумерен е Господарят на хълма.
— Имаше проблем в пространството между измеренията. Тонът на Стилиан наложи пълна тишина в Павилиона.
Слушателите му затаиха дъх, зениците им се разширяваха. Той огледа залата. Червендалестото лице на Вулдарок се скова гневно, Херист сякаш буквално не проумяваше думите му, а Барас потропваше още по-нервно по облегалката на креслото. Точно той проговори:
— Да разбирам ли, че Върховните вещери вече не са под ваша власт?
— Да, не са. — Стилиан си позволи да сведе поглед към книжата на масата. — Затова свиках срещата. Според Ксетеск положението ни е много тежко. Ще бъда кратък. Най-малко шестдесет хиляди западняци са въоръжени, единни и готови за нашествие. Засега са в изконните племенни земи, значи на горе-долу десет дни път от Подкаменния проход, но и селца само на три дни от прохода се превръщат в биваци и снабдителни пунктове. Клетката от мана е била засегната, когато някой от Драконаните е отварял портал, и в нея е проникнала достатъчно мана, за да натрупат мощ Върховните вещери и да се изтръгнат на свобода. Смятаме, че са се върнали в Балея и се подготвя възраждането им в Парве. В момента мой съгледвач се е насочил към Парве, за да види какво става там. Това са неподправените факти, които са ми известни. Изправени сме пред разгром.