Поредното мълчание, наситено с размишления. Представителите си предаваха бележки, надраскани припряно.
— Великолепен провал за Ксетеск и сегашния Господар на хълма — изсумтя Вулдарок. — Ясно е, че клетката от мана беше най-значимият ви успех през вековете. А сега я няма.
Стилиан въздъхна и поклати глава.
— Само това ли успя да измъдриш? Надвиснала е толкова страшна заплаха, че се съмнявам в шансовете ни да оцелеем, камо ли да победим. А ти реши да се подиграеш на усилия, които не спираха три столетия — само ние бдяхме за доброто на Балея. Уви, и за твоето също.
— Да не забравяме — изрече Барас, — че единствено в Ксетеск са имали средствата и знанията да впримчат Върховните вещери в затвора им. И никой от нас в другите Школи не ги е подкрепял. Лично аз искам да изразя своята признателност на Ксетеск за техния неуморен труд, а и за незабавната покана да се съберем тук.
Лицето на Вулдарок направо поаленя и той се облегна, за да избърше пак челото си. Беснееше, че е сбъркал в очакванията си за реакцията на Джулаца, а както се оказа — и на Листерн.
— Добавям и своите благодарности — каза Херист и стана. — Имаме въпроси, чиито отговори са жизненоважни. Ще ги изброя, както аз бих ги подредил. Възможно ли е Върховните вещери да си възвърнат предишната мощ и колко ще продължи телесното им възраждане? Западняците разчитат ли на него за нашествието си или ще го изпреварят? И, разбира се, какво да направим ние и каква помощ да очакваме от други сили в Балея?
Стилиан се прокашля.
— Малко ми е неудобно да призная, че пропуснах един факт.
Вулдарок изръмжа нещо и сви устни.
— Естествено, предположихме, че клетката от мана е била отворена наскоро, и може би е точно така. Налага се обаче да изтъкна, че поради същността и честотата на изчисленията за нашите заклинания е възможно в най-лошия случай те да са в Парве от три месеца.
Този път в мълчанието се долавяше гняв.
— И колко остава, докато бъдат възродени? — попита Херист.
— Нямам представа. Не съм вещ в техните дела.
— Значи може и да са се надигнали от гроба… — Херист се задави от ужас.
— Овладей се. Струва ми се, че ако отново имаха тела, вече щеше да се е разчуло. — Барас възпря с жест следващите думи на мага от Листерн. — Спомни си, че доскоро са били само купчинки от овъглени кости. Не ми се вярва възраждането им да е много бързо, а на вас? — подсмихна се елфът.
— И преди сме подценявали Върховните вещери — смънка Херист.
— Но няма да се случи втори път — подчерта Стилиан. — Затова се срещнахме.
— Тези приказки са безсмислени — неприветливо отбеляза Вулдарок, — защото можем само да гадаем кога ще се случи. Разбрахме, че трябва да направим нещо незабавно, хайде сега да се заемем с обсъждането на нашите действия.
Стилиан кимна.
— И все пак сме длъжни да събираме още сведения. Щом науча какво е заварил в Парве моят съгледвач, ще ви известя. Съветвам всеки от вас, който има готови за акция съгледвачи, да ги прати тутакси към изконните племенни земи и Раздраната пустош. Не бива да допускаме да ни изненадат.
Другите замърмориха одобрително, някои започнаха да пишат.
— Да се върнем към въпросите на Херист — предложи Вулдарок. — И аз съм убеден, че отговорът на втория е жизненоважен, но засега няма как да го научим.
Затлъстелият маг от Дордовер си подръпна носа умислено.
— Но защо? — попита Стилиан.
— Защото отговорът ще стане очевиден едва когато войските на западняците потеглят в поход.
— Не съм съгласен — обади се Барас. — Сведенията ни показват и сега, че западняците се подчиняват на своите шамани, което пък е белег за намеса на Върховните вещери. Не знаем доколко Вещерите са способни да повлияят преди да са възвърнали телесната си форма. Подозирам, че властта им е голяма. И не се съмнявам, че съгледвачът на Стилиан ще потвърди това. Мисля си, че трябва да очакваме нашествие преди възраждането на Върховните вещери да е завършило.
— Не забравяйте, че западняците явно са започнали подготовката преди време, щом имат толкова многобройна армия — допълни Херист.
— Така е. И засега не виждаме признаци, че ще се бият помежду си. Това също е белег за външно влияние над тях. Но както и Вулдарок би напомнил отново, не знаем кога ще тръгнат срещу нас. Можем само да препречим достъпа им до източните земи, да чакаме и да се готвим с всичко, което имаме.