— Господа, стигнахме до ключовата цел на тази среща — обобщи Стилиан. — Нуждаем се от армия. И то веднага.
— Да благодарим на боговете, че толкова се мразим — подхвърли Барас, — иначе отдавна да сме орязали броя на стражниците във всяка Школа. — Преди смехът да стихне, той попита: — Каква войска можем да съберем? — Всички млъкнаха. — В Джулаца имаме около шест хиляди редовни войници, половината от които ще бранят града. След месец, ако свикаме запасняците, май ще съберем още осем хиляди.
— Не знам колко са нашите войски — призна си Вулдарок.
— Градската стража наброява около две хиляди души, а стражата в Школата може и да е тройно повече. Ще уточня след мисловна връзка с някого в Школата.
— Херист? — изви глава Стилиан.
— Хиляда и сто редовни войници, двеста конници и не повече от две хиляди запасняци, част от които всъщност са градската стража. Напоследък нямаме пари за издръжка на по-голяма постоянна войска.
— Но пък имате най-добрия пълководец в Балея — напомни Стилиан.
Херист прие похвалата със сдържано кимане.
— Вярно.
— Ами вие, Стилиан? — попита на свой ред Вулдарок. — Вашата войска и демоничните ви изчадия сигурно са повече, отколкото нашите сили, събрани накуп.
— Не са — завъртя глава Господарят на хълма, — защото построихме стени, вместо да поддържаме голяма армия. Градската стража наброява седемстотин души, стражата на Школата — пет хиляди, в момента разполагаме с почти четиристотин Закрилници.
Барас пресметна набързо.
— Значи армията на племената ни превъзхожда тройно, дори ако съберем всичките си запасняци. Какво да очакваме от Търговския съюз на Корина?
Вулдарок въздъхна, после изпръхтя.
— Ех, ако можех да кажа — промърмори Стилиан, — че събират войски, но истината е, че техните междуособици опразват кесиите им и заемат изцяло вниманието им. Предадох на барон Гресе онези сведения, които според мен е редно да научи. Поне той се отнася сериозно към опасността. И членовете на Търговския съюз са се събрали, но нямам никаква надежда да решат нещо смислено. Пред техните вражди нашата взаимна подозрителност прилича на детски закачки.
— Нищо ли да не очакваме от тях? — посърна Херист.
— Гресе и Блекторн ще ни помогнат в земите при Гиернатския залив, но друго…
Стилиан тръсна глава.
— Безполезни паразити — изсумтя Вулдарок.
— Такива са наистина — подкрепи го Барас. — Какво трябва да правим сега?
— Споразумяваме се колко войници можем да отделим от отбраната на Школите, назначаваме им командир, разотиваме се по домовете си и се заемаме с опресняване на уменията си в нападателната магия — отсече Вулдарок.
— Тук ли е Дарик? — сети се Барас. Херист се засмя.
— Реших, че е най-благоразумно да дойде с мен.
— Е, тогава ще си спестим главоблъсканицата кого да изберем за командир. Не виждам кой, освен генерал Дарик, е достатъчно уважаван и способен да се справи с тази задача. Предлагам да го извикаме и да попитаме от какво ще се нуждае.
В залата се възцари дух на сговорчивост, каквато пратениците на четирите Школи постигаха твърде рядко. Но Херист вгорчи настроението им.
— А докато го чакаме, дали не можем да си отговорим на въпроса, който май отбягвахме досега. Как, всички богове да са ни помощ, ще възпрем Върховните вещери този път?
Спречкването назряваше заедно с безпокойството още откакто напуснаха Дордовер, но макар да го предчувстваха, не им стана по-приятно накрая.
До Замъка им оставаха не повече от два дни път на кон и Троун поведе спътниците си встрани от отъпканите пътеки. Навлязоха в типични за Балея диви местности — зъбери със свлачища, гъсти гори, покрили малки плата, стръмни склонове, под които се криеха потоци и мочурища.
Напредваха бавно и се уморяваха. Доста често ездачите слизаха по неволя от седлата, за да преведат конете си по коварния терен, където и една стъпка накриво можеше да им навлече беда.
Мудното влачене изчопляше увереността на Алун, която бездруго си беше оскъдна. Троун се досещаше какво го тормози. Колкото и да го ободряваше, колкото и да го увещаваше, че по-безопасен път към целта няма, нетърпението на Алун заплашваше да прекипи в открита разпра.
Слънцето се скри зад високите дървета и събралите се следобеда облаци и Троун реши да спрат на поляна до поток, обрасла с мека трева и оградена от начупени склонове, в които несигурно се бяха вкопчили дръвчета и храсти.