Джандир се замисли и за себе си — тази работа не го влечеше. Не се виждаше като наемник, а просто като елф, който можеше да изкарва пари, защото стреляше майсторски с лък, докато не открие истинското си призвание. Надяваше се да го намери преди да е станало късно.
Долавяше потиснатия гняв наоколо, виждаше седналите далеч един от друг мъже и си казваше, че може вече да е късно.
Генерал Рай Дарик приглади картата върху масата. Старшите магове от четирите Школи се събраха около него, помощниците им се задоволяваха да надничат откъдето могат. Само Вулдарок остана в креслото си.
Дарик се извисяваше с цяла педя над всички, а буйната му кестенява коса беше подкастрена над челото, около ушите и на тила. Непокорната туфа стърчащи кичури му придаваше момчешки вид, а заради закръгленото и гладко лице трудно му даваха неговите тридесет и три години.
Малцина обаче се подвеждаха повече от веднъж, че щом е толкова младолик, сигурно е и наивен. Когато се наведе над картата, маговете ловяха нетърпеливо всяка негова дума.
Той заслужи славата си на майстор в тактиката през годините преди западняците под предводителството на Тесая да завоюват Подкаменния проход. Дарик бе командвал набези дълбоко в територията на врага, с които пречеше на струпването на войски и провизии. Вероятно бе успял да отсрочи загубата на прохода с три-четири години.
Оттогава бароните, които можеха да платят на него и на Листерн, а още не бяха наели Гарваните, търсеха съветите му при по-сериозни стълкновения. Никой не се усъмни и за миг, че сборната армия на четирите Школи ще му се подчинява безпрекословно.
— Добрата новина е, че при толкова редовни войници можем да се защитаваме, но зависи дали вашите предположения за броя на западняците са точни. И щеше да ми олекне неимоверно, ако знаех, че те ще ни нападнат без подкрепата на Върховните вещери. Защото пробият ли отбраната ни, опасявам се, че няма с какво да ги пресрещнем в устрема им към Корина, Гиернат и Школите.
Дарик се огледа наляво и надясно.
— Всички ли виждат добре?
Той плъзна ръка над картата на Балея, Северния континент, на която доминираха планините Чернотрън, проточили се като неравен белег от север на юг, от бряг до бряг. Разделяха сушата на две не съвсем равни части.
Източната, незначително по-малка от западната, беше цивилизованата, както предпочитаха да мислят нейните обитатели. Плодородни земи, гъсти гори, изобилие от вода и подходящи за пристанища заливи създаваха превъзходните условия населението да благоденства, а търговията да процъфтява.
На запад местностите ставаха по-сурови и каменисти, вятърът издухваше тънкия почвен слой и преобладаваха жилави шубраци. Рядко се срещаха места с добри условия за заселване. На югозапад бяха пренаселените изконни земи на племената, на северозапад — Раздраната пустош.
Според широко разпространен мит източната и западната половини някога не били едно цяло, а се местели незабележимо из огромния океан, докато не се сблъскали в проточил се катаклизъм.
— Не е задължително да сте пълководци, за да знаете, че има три пътя за навлизане в източните земи. На юг — Гиернатския залив, на север — Тривернския. Разбира се, и Подкаменният проход. Можем да не се безпокоим за трите всеизвестни планински превала тук, тук и тук, защото пътят криволичи и е дълъг, опасен и напълно негоден за проникване на голяма войска. Но това не означава, че ще ги оставя без наблюдение.
— Следователно не очакваш да проникнат с кораби по-нататък по северния и южния бряг? — попита Барас.
Дарик завъртя глава.
— Не могат да стоварят там големи отряди. Вероятно ще изпратят саботьори и разузнавачи чак до Гиернат, но нямат кораби, с които да превозят войските си. По-лесно и бързо е да прекосят залива, там и лодки ще им свършат работа.
— И какво ще направят? — попита Вулдарок, а погледът му се плъзгаше по неравната брегова линия на Балея.
— Над две неща трябва да се замислим и едното зависи от другото — отговори Дарик. — Западняците отдавна са се зарекли да заличат Школите. И Върховните вещери искат същото, но само като част от плана си да владеят целия континент. Затова е най-вероятно нашествениците да насочат главните си сили през Подкаменния проход и Тривернския залив. Да ги разгледаме поред.
Повечето войски ще минат през прохода. Пътят е къс, прекарването на тежки механизми е сравнително лесно, а западняците вече го контролират и в двата му края. За наш късмет не е толкова широк, че да нахлуят през него твърде бързо със смазващо превъзходство. Все пак е задължително да се противопоставим на всяка тяхна армия точно при източния край на прохода, значи възможностите ни за избор са ограничени. Колкото може по-скоро ще разгърна там петстотин конници и пет хиляди пешаци. В предния пост на Търговския съюз там са разположени по-малко от сто войници, неопитни и зле обучени. Ще поискам от вас по-силна подкрепа в магията, когато преценя на място какво ми е нужно за отбраната. Възпирането на противника още при прохода е неоценимо важно. Той е само на четири дни езда от Ксетеск и на пет от мястото, където се намираме в момента, а оттам дотук няма какво да им попречи.