Незнайния изстреля заповедите си — дестраните ги настигаха бързо. Вероятно щяха да се доберат до хамбара преди зверовете да им се нахвърлят, но не се знаеше. Ричмънд и Талан неистово пришпориха конете си към ниската продълговата пристройка. Хирад с мъка изви глава — Дензър се бе захлупил върху коня си, воден от Илкар. Не можа да познае веднага дали тъмният маг е още жив.
Събра остатъците от волята си и заби пети в хълбоците на кобилата, която се устреми бясно напред. Ричмънд и Талан скочиха в движение, отвориха широката врата и с юмруци принудиха конете си да влязат. След миг нахълтаха Хирад и Незнайния, който скочи и пое свличащия се варварин.
— Наглеждайте го! — изръмжа на първите двама и изтича към вратата.
На Дензър и Илкар им оставаха броени крачки, кучетата ги гонеха отблизо. Двамата профучаха на конете си покрай него, а Незнайния изскочи навън, бутна припряно вратата и я залости с дебелото дървено резе.
— Какво правиш, по дяволите?! — изрева Илкар отвътре и задърпа вратата, но резето не поддаде.
— В Корина за последен път не успях да помогна на приятел.
Дестраните щяха да му налетят след няколко удара на сърцето.
— Няма нужда да го правиш! — изкрещя и Талан. — Няма да останат тук цяла вечност.
И другите дърпаха и блъскаха вратата.
— Ще останат — чу се глухо отмалелият глас на Дензър. — Не разбирате що за гадини са дестраните. И вратата няма да им попречи.
— Ама той ще умре там бе, копеле тъпо! — чу Незнайния вика на Хирад, докато заемаше позиция срещу кучетата.
— Ще видим, Хирад. Ще видим.
Огромните песове връхлитаха. Единият, сребристосив, изпреварваше останалите — черен и мътносивкав. Незнайния вдиша дълбоко. Знаеше, че от първия удар ще зависи всичко. Когато на първото животно му оставаха две крачки, той пристъпи встрани и замахна диагонално нагоре от кръста си, насочил острието право в устата на дестрана.
Мечът разсече главата между челюстите, шията изпращя, но инерцията стовари трупа върху рамото на Незнайния. Двамата се удариха тежко във вратата, дъските изскърцаха, отвътре някой ритна яростно сред поток от свирепи ругатни.
Останал без дъх, огромният воин избута мъртвия товар от краката си, за да стане, но другите два дестрана бяха прекалено пъргави. Сивият впи зъби в нараменника на бронята му, другият го зашлеви по шлема с тежката си лапа.
Незнайния заръмжа, мушна напред с една ръка и сряза десния заден крак на сивия звяр. Кракът се подгъна, но устата стискаше здраво и зъбите мачкаха метала.
Невредимото куче отново го удари по главата и Незнайния се замая. Ремъкът се впи под брадичката му преди да се скъса и шлемът да отлети. Задушен за миг, той завъртя острието слепешком, но само дръжката и ръкавицата му се блъснаха в кучето. А нараменникът хлътваше все повече — осакатеният дестран мяташе глава наляво-надясно. Болката прониза Незнайния и черният дестран нададе вой, предусетил победата над своята жертва. От оглушителния звук на воина за миг му просветна и той намушка звяра дълбоко в гърлото, удавяйки тържествуващите звуци в кървав фонтан.
Металът се разкъса и огромните челюсти смазаха мускули и кости. Незнайния изрева, причерня му пред очите. Изтърва меча, когато кучето го повали на гръб. Забиваше със сетни сили юмрук в муцуната му, но зъбите не пускаха, а кръвта на воина попиваше в прахта.
Дестранът отметна глава назад и удари с лапа. Незнайния тупна на земята с разпрано гърло. Изпращя насилено дърво, вратата хлътна навътре и едно острие блесна пред гаснещия взор на Незнайния. До него се стовари нещо тежко.
Това му стигаше.
— Как смееш! — нахвърли се Ериан срещу Капитана още с влизането му в стаята. — Как смееш!
Той с лекота хвана ръцете й и я тласна назад към стола до бюрото.
— Овладей се.
— Три дни! — изхриптя тя, очите й святкаха безумно под оплетената коса. — Откъсна ме от тях за три дни. Как можа да им причиниш това?
Капитана изпълни заканата си. Тя не бе говорила с никого, освен с войника, който й носеше храна и вода. Отначало я поддържаше гневът заради увереността на мръсника, че тя ще рухне скоро. Улисваше се в преповтаряне на магическите знания, опресняваше в паметта си рядко използвани заклинания (с каква радост би насочила някои от тях към стените на замъка!) и се опитваше да открие слаби места в този затвор, за да си върне свободата.
Капитана бе заплашил да погуби децата й, ако тя си послужи с магия, значи трябваше да е до тях, за да се развихри, иначе би застрашила живота им. Нямаше как да не се замисли и за бъдещето — как щеше да постъпи нейният враг, след като стане безполезна за целите му? Някаква частица от съзнанието й се утешаваше, че не е хладнокръвен касапин, обаче беше наясно, че той няма никакво намерение да ги пусне. Очевидно бе научил какви заложби се крият в синовете й и това го плашеше. Тя беше длъжна да се бори за живота им с всички възможни средства и да се надява, че неговата бдителност ще отслабне за миг, за да й даде шанс.