— Виж ти… — Варваринът се обърна към Дензър. — Още ли вярваш, че ще се справим? — Тъмният маг само изви вежди. — И кой го е направил? Върховните вещери ли?
— Почти няма съмнение — потвърди Дензър. — И те като нас са знаели докъде е напреднал Септерн в създаването на Крадеца на зората. Явно е изчезнал преди да се разправят с него.
— Като гледам, не са се зарадвали много. Талан подритна парче от зидарията.
— И ти нямаше да се радваш на тяхно място. Ако имаха заклинанието, всичко щеше да е свършило отдавна. — Дензър на свой ред се вторачи в Хирад. — Ето защо е толкова важно да успеем. Трябва да сме убедени в това.
— Не ме поучавай. Хайде да… влизаме — посочи варваринът остатъка от свода.
— А какво търсим? — сети се Ричмънд.
— Ако сме разчели правилно амулета, в работилницата се влиза през пода и на Илкар се пада да открие входа.
— Защо на Илкар? — смръщи се Талан.
— Тази част е записана на амулета с код, какъвто използват в Джулаца. Личи си, че Септерн е искал да затрудни колкото може повече маговете, пожелали да намерят работилницата му.
— Имал е и друга подбуда — възрази Илкар. — Искал е това да сторят не само магове от Ксетеск.
— Съжалявам, но тази история ми е малко мътна — завъртя глава Талан. — От коя Школа е бил Септерн?
— От Дордовер — отговори Дензър. — Повечето записи по амулета са на тази Школа, но и в Ксетеск можем да ги прочетем без затруднения. Не разгадахме текста за отварянето на входа към работилницата, защото Септерн е използвал знания, присъщи само на Джулаца. — Той вдигна рамене. — Няма да ги разберем, дори ако някой маг от Джулаца ни ги обясни.
— А той защо е могъл да си послужи с написаното?
— Много уместен въпрос, Ричмънд, но не знам отговора. Може да му е помагал някой от Джулаца. Илкар обаче ще подчертае, че това е немислимо.
— Не бих казал. Само е твърде невероятно. Да започваме ли?
Елфът навлезе пръв сред рушащите се останки, като прескочи стъпалата към по-устойчивата площадка под свода. Там се обърна учуден.
— Талан, ти няма ли да дойдеш?
— Засега не. Някой трябва да стои на стража, забрави ли?
— Добре че ти си спомни.
Илкар пристъпяше предпазливо по пода, осеян с разпилени ръбести камъни. Само стената при камината още се подаваше три стъпки над останалото и под белезите от огъня се виждаха сини петна. Имаше парчета дърво и желязо, парцалчета избеляла зелена тапицерия и нацепен овален плот от маса.
Дензър се зае да избута с ботушите си прахоляка и каменните трошки от пода и помоли другите да помогнат. И самият под беше напукан, особено покрай стените. В средата обаче беше невредим въпреки дълбоките драскотини и саждите.
Тъмният маг извади амулета, а котаракът му се спусна полека по наметалото. Тръгна да обикаля, душеше отблизо, наострил уши. Дензър цъкна с език, свали амулета от верижката и застана по средата на разчистената част.
— Колкото и да е очевидно, ще ви кажа, че входът към работилницата е тук, в центъра на помещението. — Той приклекна и доизбърса с длан повърхността. — Илкар, сега е твой ред.
Подаде амулета на елфа, който го взе с благоговение и го гледа дълго, после го обърна и се взря в обратната страна.
— Трябваше да чета по-внимателно първия път, нали?
— Тогава се надявах да не си толкова прозорлив — призна Дензър.
— Какво прочете? — попита Хирад иззад рамото на Илкар.
— Само малка част. Но това… — кутрето му се плъзна над извити в дъга символи по вътрешната окръжност около централната издатина — …е достъпно за маговете от Джулаца, макар че знаците са много стари.
— То се подразбираше — промърмори Хирад. Елфът се засмя и го тупна по рамото.
— Извинявай. Дали не е време за урок, но съвсем кратичък?
Знанията се предават от поколение на поколение в Школата. Не може просто да ги наизустиш като словата на заклинание. Трябва да ги… знам ли какво да кажа… да ги попиеш с годините. Затова и маговете от Ксетеск не биха се справили с разгадаването на тези писмена. Кодът се основава на знанията в Джулаца…
— Продължавай — подкани го варваринът. — Дотук като че разбирам. И какво се прави с тези знания?
— Не се прави нищо особено в смисъла, който ти влагаш в думата. Това е начинът, по който съхраняваме паметта на Школата. Обяснено просто, тези знания определят как ще оформя маната при заклинание. Е, доста по-оплетено е, но и това стига засега. Ако разчета кода на този амулет, ще отгатна как действа входът към работилницата на Септерн. Поне такава е идеята.
Хирад се вгледа в сериозното лице на елфа, чиито вежди рязко се спускаха към носа и почти се срещаха над него. Усмихна се.