— Това ли търсехме? — пожела да се увери Илкар.
— Част от писмената са с кода на Джулаца, както на амулета. Трябва да ми помогнеш, за да го разберем.
— Аха…
Двамата се отделиха при бюрото на Септерн, където фенерът пръскаше достатъчно светлина.
Хирад седна, а Талан и Ричмънд приклекнаха срещу него, нетърпеливи да зададат въпросите си. Описа им набързо премеждията в селото, без да изпуска от поглед двамата магове. Позите и напрегнатите гласове предвещаваха нови затруднения. Хирад също имаше въпроси, но му стигаше да види колко са изморени Талан и Ричмънд и колко са затъпени остриетата на мечовете им.
Скоро Дензър и Илкар се върнаха при тях. Елфът угрижено стискаше пергамента. Тъмният маг се вторачи безстрастно във варварина, който не му обърна внимание, а попита Илкар:
— Какви са плановете ни, друже?
— Ами… има една добра новина и една толкова лоша, че направо е страшна. Добре е, че знаем какво трябва да направим. Лошото е, че шансът да го направим е нищожен.
— Открай време знае как да ни насърчи, нали? — вметна Талан.
— Майстор е в това — суховато потвърди Ричмънд.
— Хайде, изплюй камъчето — настоя Хирад.
— Тъй, значи… — Илкар се запъна и Дензър го подкани с жест. — Неведнъж повтаряхме, че Септерн е бил твърде хитроумен. Когато създал заклинанието и се убедил в мощта му, вписал три катализатора в кода му, без които то няма да подейства. Магът може да подбере каквито поиска и колкото поиска катализатори за ново заклинание. Септерн би могъл да се спре и на халба бира, ако го е споходил такъв каприз. Важното е, че щом кодът бъде написан, става невъзможно да го промениш. Септерн е избрал три катализатора, които според него никой не би успял да събере на едно място. Този пергамент съдържа цялото заклинание и макар че няма обяснение как катализаторите отключват Крадеца на зората, те са посочени заедно с местонахождението им по онова време.
— Илкар млъкна и никой не пожела да се обади. — Готови ли сте?
— Съмнявам се — процеди Ричмънд.
— И аз — призна елфът. — Първият катализатор е Пръстен на силата от Дордовер. Има ги във всяка Школа. Носят ги Магистрите, овладели знанието, като символ на своето старшинство. Всеки Пръстен на силата се изработва поотделно, за да го носи един-единствен Магистър. След смъртта му погребват покойника с неговия пръстен. Избраният от Септерн пръстен е принадлежал на Магистъра Артече, следователно сега е в гробниците на Дордовер.
Талан се размърда.
— Значи трябва да проникнем в града на една от Школите, да се прокраднем в мавзолея на мъртвите им Магистри и да приберем пръстена?
— Горе-долу това е задачата. — Илкар не скри колко е гузен.
— Защо не ги помолим да ни го дадат? — възрази Ричмънд.
— Помисли малко де! — скара му се Дензър. — Ще помолим Школата да оскверни гробниците, без да им разкриваме причината, за да не поискат да се разпореждат със заклинанието. Налага се да го откраднем и не бива да научат още дълго след това.
— Но по-късно ще им върнеш пръстена, тъй ли? — засмя се Талан недоверчиво.
— Да, Талан, май ще бъда принуден да го направя.
— Ще бъдеш, и още как! — обеща Хирад през зъби.
— Нека обсъждаме връщането на пръстена по-късно, ако не сте против. — Илкар размаха пергамента пред лицата им.
— По-нататък не става по-приятно.
— Тръпна от нетърпение — подхвърли Талан и си протегна краката.
— Вторият катализатор е Окото на смъртта.
— Ха, чувал съм за този камък… — колебливо промълви Ричмънд и погледна Дензър.
— Би трябвало — потвърди тъмният маг. — Той е най-съкровената реликва за Повелителите на мрака.
— Ами да! Те се кланят на смъртта, нали? — Ричмънд сбърчи чело. — Не владеят ли и някакви магии?
— Ха, разбира се, „петата Школа“. — Дензър бегло погледна Илкар, чието лице също се изкриви гнусливо. — Нямат нито знания, нито история, безсилни са да работят с маната. Наглостта им да се оприличават на четирите Школи е възмутителна, а и опетнява самата магия.
— Но иначе си прав — обърна се Илкар към Ричмънд. — Прекланят се пред смъртта, защото вярват, че тя ги избавя от вечно проклятие или нещо подобно. Все пак владеят своеобразна магия, която обаче едва ли разбират. Затова са опасни.
— От мен да знаете, ще се влюбят в нас — троснато каза Хирад, — като им откраднем най-ценната реликва.