— Ох, богове, пак се почва! — Хирад остави чашата си на близкия камък и скръсти ръце. — Добре, да не увъртаме повече. Не искаш да се дърлям с него, защото е прекалено силен за мен, нали?
Илкар се огледа към Дензър, който четеше съсредоточено. Елфът обаче сниши гласа си почти до шепот.
— Общо взето, позна. Чуй и останалото… и не ми въздишай, важно е. Не само е твърде силен, макар че си го надвил последния път, но и ролята му е особено важна, затова престани да търсиш поводи за караници.
— Не съм си търсил повод! — сопна се Хирад.
— Остави ме да довърша! — Ушите на елфа зашаваха раздразнено. — След като се сдобихме с всички знания… — сещаш се, цялото заклинание, описанието на катализаторите и къде да ги търсим, бихме могли да зарежем Дензър и да опитаме сами. Но вече ви обяснявах, че единствен той се е обучавал да използва Крадеца на зората и има поне някакъв шанс. Втълпи ли си го най-после?
— Ти как мислиш?
Сега и Илкар въздъхна. За миг прикри очите си с длан.
— Добре… Когато се упражняваш с меча сам, повтаряш движенията срещу някое чучело, нали?
— Може да окача чувал със слама или да застана пред огледало — вдигна рамене Хирад.
— Но не знаеш дали тези похвати ще ти послужат в боя, докато не опиташ?
— Естествено.
— А ако не си се упражнявал, изобщо няма да владееш тези похвати, нали?
— Ти да не проверяваш колко съм тъп?
— Отговори на въпроса, моля те. Искам да ти стане ясно.
— Щом е тъй… — Хирад се намести на камъните и отпи от виното. — Прав си, Илкар, изобщо няма да ги владея и за нищо на света няма да ги използвам в истински бой. Доволен ли си?
— Да. Същото е при извършването на заклинания. — Илкар се премести, за да гледа Хирад в очите. — Опитам ли се да извърша заклинание, с което не съм се занимавал преди, твърде вероятно е да се проваля, може и да постигна неочакван резултат, а той най-често е гибелен. Дензър цял живот се е подготвял да използва Крадеца на зората, затова поне на теория знае как да изрече словата, да оформи маната и така нататък. Не е предрешено, че ще успее, но също като при теб и упражненията ти с меча той ще е уверен, че знае какво върши, а накрая ще си проличи имало ли е полза от обучението му. Този път разбра ли?
— Да, знам, няма да го убия. — Хирад се наклони към Илкар. — Но няма и да търпя той да си рискува живота като тъпанар, щом е адски важен. И няма да му позволя да се гаври с паметта на приятелите ми!
Гласът му се разнесе навсякъде из развалините. Шумът в работилницата секна, Дензър вдигна глава, а Ричмънд поспря, преди да окачи котлето с вода над отново разпаления огън.
Дензър стрелна Илкар с поглед и се подсмихна не особено весело, после пак наведе глава над книгата.
— Та какво щеше да ми разправяш за неговия Следник? — напомни варваринът.
— Ами трябва да е някакъв вид полуразумен крилат демон, доколкото знам. Не се сещам за друга причина Дензър толкова упорито да крие от нас другия му облик. — Хирад продължи да гледа питащо. — Слушай, ти може и да си добре осведомен за Травърс, но за толкова години не си направи труда да чуеш и думичка от всичко, което съм ти казвал, нали?
— Че ти дърдореше през повечето време за магии и други подобни глупости — ухили му се варваринът.
— Защо ли сега взе да разпитваш с такова желание? — промърмори елфът.
— Защото сега стана важно.
— И преди си беше важно! — не се стърпя Илкар.
— Няма ли да оставите препирните за по-късно? — укроти ги Ричмънд и се приближи. — И аз искам да науча повече за онази твар на Дензър.
— Е, добре… — Илкар метна поглед към тъмния маг, който привидно не се заслушваше в разговора. — Най-просто казано, неговият Следник е магическо творение също като момичето, на което сте се натъкнали отвъд разкъсването. Разликата е в способностите му и в начина, по който поддържа живота си. Щом бъде сътворен, трябва да се влее в съзнанието на своя господар.
— Какво да направи?!
Хирад си сипа още вино и предложи кожения мях на Илкар и Ричмънд.
— За подробностите питай Дензър, макар че се съмнявам дали ще бъде откровен с теб. Следниците са присъщи на Ксетеск заради тяхното бърникане в измерението на демоните. Както и да е… Съзнанията на господаря и Следника частично се сливат. Тази връзка може да бъде разкъсана само при смърт на единия или другия. Следникът разсъждава и действа самостоятелно, но винаги е готов да изпълни заповедите на своя господар и нищо не би го накарало да му се опълчи. Това всеотдайно покорство е единствено по рода си.
— И какъв е смисълът да си завъждат такова другарче? — подхвърли Ричмънд.