Чак след пладне на другия ден Хирад сподели на глас опасенията, които го тормозеха, откакто Илкар прочете пергамента. Напредваха без произшествия, Талан бе открил доста удобна пътека и още преди слънцето да се издигне много в небето стигнаха до по-обичайна местност.
Щом влиянието на пространственото разкъсване остана далеч зад тях, Гарваните и Дензър се отпуснаха поне малко и спряха в подножието на хълма, по който слязоха. Ричмънд запали огън, вятърът подхващаше струйките дим и ги разпиляваше из небето, закрито наполовина от променящи очертанията си облаци. Когато се покажеше, светилото стопляше гърбовете им, но не разведряваше настроението — сега имаха време да умуват над загубите си и над немислимото, което им предстоеше.
— Нуждаем се от още хора — въздъхна Хирад.
Отново се смълчаха около пукащите съчки. Останалите се взираха в него и нямаха желание да продумат. Най-сетне Илкар се престраши.
— Радвам се, че чувам тези думи от теб. Другите промърмориха, че си мислят същото.
— Само че… — запъна се Талан.
— Знам — натърти Хирад. — Къде да намерим хора, дето хем ги бива, хем можем да им вярваме? Трябва да опазим тайната, значи ще си опичаме акъла, когато сме в град.
— Позволявам си да напомня — вметна Дензър, — че дори не бива да припарваме до по-голямо струпване на хора от някое селце. Има твърде много приказливи езици и алчни създания.
— Дори да е тъй, не рискуваме ли, доникъде няма да стигнем — възрази Талан. Прибра точилния камък, с който остреше меча си, и придвирчиво огледа оръжието. Накрая вдигна поглед към тъмния маг. — Няма да намериш в затънтено селце подходящи за нас хора да чакат кога самонадеяни спасители на Балея ще минат да им направят примамливо предложение.
Илкар се подсмихна.
— Добре го каза.
— И смешно — добави Хирад. — Кой пък ще помисли тъкмо теб за спасител на Балея?
Елфът тутакси му показа среден пръст и варваринът пак се настрои сериозно.
— Е, какъв е отговорът на гатанката? Не сме достатъчно на брой. Дори Сирендор и Незнайния да бяха с нас, пак щяхме да си насилваме късмета.
— Ами не е ли по-добре да се питаме сега ли ще търсим хора, или след като минем през замъка на Черните криле?
— След това — мигновено отсече Хирад. — Няма да забъркваме новаци, докато не очистим онези гадини.
Илкар го изгледа с присвити очи.
— Аз пък си въобразих, че се каниш да проявиш малко здрав разум. Значи ние петимата ще нападнем замък, а?
— Ако няма друг начин, ще го направя и сам — невъзмутимо го увери варваринът.
— Според мен е по-разумно първо да си свършим работата в замъка — намеси се Ричмънд.
— И ти влагаш чудноват смисъл в думата „разумно“ — изсумтя елфът.
— Просто си мисля, че и така можем да се справим. Доколкото знам, Травърс рядко напуска замъка, но повечето Черни криле пътуват насам-натам да вършат гнусотиите си. Не вярвам да заварим повече от двайсетина, колкото да поддържат замъка и да пазят. Не забравяйте, че никога не са били многолюдна шайка, прочуха се повече с настървението си.
— Ами ако бъркаш?
— Илкар, ако той бърка, всички ще измрем в една страхотна касапница.
Дензър въздъхна.
— Слушай, Хирад, ако сме така настроени, сполуката едва ли ще е с нас.
— Брей… Да ме порази слепота, ако започна да ти слушам приказките. Бях забравил, че най-правилно е да се мяткаш между измеренията, докато в джоба ти е пергаментът, дето тръгнахме да го търсим.
— Стига, Хирад — сгълча го Илкар. — Колкото и да спорим, остава си твърде голямата опасността да влизаме в замъка само петима.
— Ех, богове… — процеди варваринът и се изправи. — И ти подхвана същата песен. Откога сме толкова предпазливи? Явно затъпях и пропуснах мига да разбера. Особено когато ей тоя — махна с ръка към тъмния маг — скочи направо в проклетия свят на драконите!
Обърна им гръб и тръгна към конете, които пасяха безгрижно.
Дензър понечи да се надигне, но Талан го хвана за глезена и притисна крака му към земята.
— Остави го на мира.
— Талан е прав — съгласи се Илкар и топна чашата си в котлето с кафе, — няма да го разубедиш точно сега.
— Значи това решихте? Малцина сме, но се напъхваме в замъка при огромен риск, защото го гризе дребнавата жажда за мъст?
Още преди да довърши изречението, долови внезапната вълна от неприязън, а котаракът се размърда неспокойно под наметалото му. Погледите на Илкар, Талан и Ричмънд го увериха след миг, че е прекрачил далеч отвъд границата на търпимото. Изведнъж проумя отчасти какво означава някой да принадлежи към Гарваните. Думите на Илкар потвърдиха прозрението му.