— Ти си чужд в отряда, не разбираш — сдържано започна елфът. — Не можеш да вникнеш в това, което ни свързва. То не изчезва и в смъртта. Тъкмо заради неистовото желание на Хирад да източи кръвта на Травърс можем да му се доверим напълно. — Илкар спря да предъвче залък хляб, а Дензър следеше смяната на израженията му, докато обмисляше думите си. — За всички ни е така — каза накрая Илкар и посочи себе си и другите двама. — Не сме толкова словоохотливи, но не си позволявай повече да обвиняваш Гарваните в „дребнава жажда за мъст“, особено ако е свързано със смъртта на Сирендор. Дали вече си забравил, че той загина вместо теб, а Хирад загуби най-добрия си приятел? Добре че не те чу…
— Съжалявам — смънка Дензър.
— И като почнахме тази раздумка — сопнато, но не враждебно подхвана Ричмънд, — я да изясним още две неща. Първо, ако някому се пада да решава последен, щом вече го няма Незнайния, това е Хирад. Не си ти, Дензър. Второ, всички знаем какво се опитваме да направим, но по-важно е, че ние сме Гарваните, а не че ти си ни наел. И ако Хирад си е наумил да отидем в замъка, а другото да оставим за по-късно, така ще постъпим.
Дензър се смути тежко от противоречието, от което не намираше изход и му се искаше изобщо да не е възниквало. Унищожаването на Върховните вещери беше единствената, върховната цел, но тези мъже не желаеха да го признаят. Опознал живота на Гарваните, той започваше да подозира, че не си представят каква беда ще се стовари върху Балея, ако се провалят и Върховните вещери надделеят. Ксетеск щеше да бъде заличен, всякаква надежда щеше да си отиде заедно с Школата, а самите Гарвани щяха да бъдат пометени от света като плява от ураган.
Пое дъх и отвори уста, но беше безполезно, а Талан го изпревари.
— Всички искаме да успеем. Но те съветвам да помниш, че преди да те срещнем само трима от Гарваните намериха смъртта си за цели десет години. — Талан неволно се озърна към Ричмънд, който бе навел глава. — Разчитаме на усета си, защото рядко ни подвежда. Известно ти е, че нямаше да се заемем със задачата, ако от самото начало бе откровен с нас. Ти ни забърка и двама от нас умряха само за седмица. Опитай се да видиш това през нашите очи и не говори за неща, които не разбираш. Засега сме живи, защото умеем да оцеляваме, и ако престанеш да се намесваш, може да поживеем още.
— Според мен все ще се спогодим някак — увери го сдържано Дензър, макар че едва сега осъзнаваше какво си е навлякъл.
Погледът на Талан се смекчи, той се усмихна и тупна тъмния маг по рамото.
— Голямо конско ти дръпнахме, а? Може би и ти ще ни обясниш това-онова, когато решиш. Сега е време да си продължим по пътя. Хирад? — Той тръгна в посоката, накъдето отиде варваринът. — Хирад? Доведи конете, моля те, тръгваме!
Ериан сякаш се бе събудила след безкраен кошмар. Нейните момчета бяха уплашени и малко мърляви, но ги завари сити и на топло. От вниманието й не се изплъзна сприятеляването им с един от стражите. Този път не я посрещнаха със съмнение в очите. Стражът им бе пробутал някакво обяснение защо тя не можела да идва при тях и тя му беше благодарна.
Капитана й разреши да остане един час при синовете си, после дойде лично и най-учтиво я покани да вечеря с него. Пак седнаха до огнището и този път Ериан си позволи чаша вино.
Виждаше леката усмивка на Травърс, който обикновено се държеше делово, и още по-остро съзнаваше какво й предстои да стори. Надяваше се боговете… или по-скоро Магистрите на Дордовер да й простят. Но надеждата беше слабичка.
— Е, държа ли на думата си? — разпери ръце Капитана.
— Не очаквай да се хвърля в прегръдката ти само защото си ми позволил да видя собствените си деца.
— Стига, Ериан, не разваляй и този хубав момент.
— Много съм щастлива, защото те са живи и здрави, но крайно недоволна, че ни държиш тук против волята ни. Не виждам какво му е хубавото на момента — изрече студено тя. — Сега ми кажи точно по какъв начин искаш от мен да погазя принципите си.
— Жалко че се чувстваш така. Това, което аз…
— Запази историйките си за лековерните. Просто ми кажи какво искаш и ме остави да се върна при децата си.
Капитана я изгледа и бузите му хлътнаха за миг, след това кимна.
— Така да бъде. Просто е — искам да потвърдиш или да отхвърлиш истинността и значението на предмети или сведения, свързани с Крадеца на зората, с които аз бих се сдобил. Щом съм се зарекъл да бдя над това заклинание за доброто на Балея, трябва да имам само твърда опора под краката си.