— Да. Провалила се е. За мой късмет, като си помисля какво съм длъжен да направя.
— Но тя не се провали напълно…
— Нима?
Капитана не поднесе чашата към устата си, а изви глава към Исман, който вдигна рамене.
— Тя уби Сирендор Ларн.
— Охоо…
— Да, Исман, „охоо“! — озъби се елфът. — И затова Хирад иска да избие всички Черни криле. А каквото иска Хирад, искат го всички Гарвани.
— Благодаря, че ме предупреди. Ще трябва да се пазим денем и нощем, а?
Травърс потупа Илкар по коляното. Елфът се подсмихна криво.
— На ваше място щях да направя точно това — промълви спокойно.
— Хм… — Капитана си засмука горната устна и се облегна на стола. — Е… и за това ще си поговорим по-късно. Но макар че злощастният край на вашия приятел обяснява защо Гарваните пътуваха насам, изобщо не става ясно какво правеше Дензър с вас.
Илкар си позволи кисела усмивка.
— Капитан Травърс, за твърде малко неща мненията ни съвпадат, но поне в недоверието към Ксетеск сме единодушни.
— Хъм… — Травърс кимна. — Колко жалко, че си на негова страна. Склонен съм да търпя магове като теб, но… Продължавай.
— Той дължи пари на Гарваните — изтърси направо Илкар. Капитана го гледаше питащо. — Въпреки изричното ми несъгласие охранявахме Дензър по пътя до Корина. Имахме намерение да не го изпускаме от поглед, докато парите не бъдат внесени в нашата сметка. А когато вие убихте Сирендор, решихме, че трябва да водим Дензър с нас.
Травърс помълча. Жабуреше си устата с поредната глътка.
— Разочароваш ме. Имаше толкова време, но не измисли нищо по-свястно. Наистина ли ще ми разправяш, че не си знаел какво притежава Дензър?
— Не знаех — сдържано потвърди елфът. — Подозирах колко е ценно, защото Дензър ни предложи огромна сума да го пазим. Но нямах представа какъв е онзи амулет. Не мога да прочета надписите.
Травърс стисна гърлото на бутилката и я запрати към слепоочието му. Илкар нямаше как да избегне удара, освен да падне заедно със стола. Стовари се тежко на пода върху десния си хълбок и извитата назад ръка пламна от болка.
Виждаше пред себе си парчетата от бутилката, а по главата му плъзна нова топла струйка кръв. Подът вонеше на спирт.
— Не си позволявай да ме правиш на глупак! — изкрещя Травърс. — Сега аз ще ти кажа с какво сте се занимавали. — Той закрачи напред-назад, под ботушите му хрущеше стъкло. — Тръгнали сте да се сдобиете с катализаторите за Крадеца на зората, защото са ви известни. Писмената по амулета са с кодирани знания и на Джулаца, не само на Ксетеск и Дордовер. Двамата с Дензър сте си необходими, а вашият зловещ сговор застрашава цяла Балея.
Илкар мълчеше. Вече се бе уверил колко добре разбираше Капитана теорията на заклинанията, а сега чу потвърждението на онова, което подозираше. За Травърс работеше поне един маг.
Когато го вдигнаха от пода, той изпъшка от новото състояние на ръката си. Сега се радваше, че не може да я движи — натърти я зле при падането, а може би я счупи.
— Исман, донеси друга бутилка, моля те — отегчено нареди Травърс.
Седна и не продума, докато високият воин не му напълни наново чашата.
— Не можеш да ме лъжеш вечно — ухили се срещу елфа. „Вечно — не, но достатъчно дълго“ — рече си Илкар.
— Няма кой да те спаси — увери го Капитана. — Никой не знае, че си тук.
— Те знаят й ще дойдат.
— Кой бе? Гарваните ли? — ухили се Исман. Илкар го изгледа косо.
— Колко жалко, Исман… Навремето Хирад си мислеше дали не подхождаш за отряда. Не те поканихме само защото не те бяхме виждали с очите си как се биеш.
— Щях да откажа.
— Никой никога не ни е отказвал.
— Но аз съм още жив — подигра му се Исман.
— Да, как забравих да спомена — поклати глава Травърс. — Исман е бил принуден да убие твоите приятели. Не би допуснал да ни се изтърсят на главите и тук.
Илкар обаче го слушаше разсеяно. Капитана се бе навел и под разгърдената му риза висеше Значката на командващия стражата в Подкаменния проход. Травърс бе окачил на шията си един от трите ключа към невероятно могъщество, а дори не подозираше. Елфът се усмихна.
— Какво смешно намираш в думите ми?
— Травърс, във всичко можеш да откриеш смешна страна — отвърна Илкар. — Казваш ми нещо, на което не вярвам, за да измъкнеш от устата ми онова, което не знам. И понеже няма как да ти го кажа, ще се опитваш да го изтръгнеш насила.
Капитана също се засмя и напълни чашата.
— Пак стигнахме до пълното разминаване в целите. За мен твоите приятели са мъртви, а и ти наистина знаеш отговора на моя лесен въпрос. Ще ти го задам отново. Знаеш ли кои са катализаторите за Крадеца на зората?