— Браво — изломоти той. — Не бива да разчитаме на случайността. Тези проклети изчадия няма да напуснат живи замъка. Убийте ги.
Двамата се спогледаха нерешително.
— Те не са обикновени момчета. Ако онази кучка си ги върне, ще станат толкова могъщи, че никога няма да ги усмирим. Изпълнете заповедта.
Единият страж кимна и се качи тичешком по спиралната стълба в ъгъла на стаята. За миг се чуха детски гласове, после се захлопна врата.
Троун тичаше лудешки по коридор на последния етаж. През прозорците отдясно виждаше вътрешен двор, в който вече проникваше мъждива светлина. До ушите му стигаше шум от схватка в отсрещната част на сградата. Подмина малка ниша и свърна под прав ъгъл надясно. Озова се срещу поредната двукрила врата. Сигурно зад нея имаше нещо, което си струваше да нападне. Изрева, ритна яростно и нахълта.
Талан и Уил се разделиха на площадката над стъпалата. Вдясно имаше проход, по-нататък — две врати. Уил се шмугна в прохода, Талан изби първата врата и попадна в голямо помещение с колони, препълнено с нарове. Повечето бяха заети. Май щеше да си има предостатъчно работа тук.
Зае позиция и кресна озъбен:
— Я да видим кой тук се мисли за голям майстор, та да ми се опълчи?
Уил го чу, докато влизаше, и измъкна късите си мечове от ножниците. Ококори се, сърцето му пропусна един удар — привидя му се, че тук е пълно с войници. Знаеше само, че никой от тях не поглежда към него. Всички пристъпваха към Талан.
— Жалко — промълви Хирад. — По-добре да бе дошъл при Гарваните.
Исман изпръхтя.
— Млад воин сред неколцина старци. По-добре да съм онзи, който ще ви види сметката.
— Тъй ли? — Кръвта на Хирад кипна отново. Мускулите на ръцете му се издуха. — Ти умря в един и същ миг със Сирендор Ларн, а Гарваните ще превърнат този замък в пепелище.
Скочи напред, вдигнал меча пред себе си — искаше да промуши Исман в корема. Дългучът отби удара, рязко се отмести вдясно и пак зае защитна стойка. Хирад потърси страх в очите му, но не намери. Двамата кръжаха, Хирад се мъчеше да открие слабост в позицията на противника, но стъписан се убеди, че няма никакви пролуки. И двамата си служеха с дълги тежки мечове, но само единият бе натрупал огромен боен опит и умения в безброй двубои. Тъкмо по-опитният пръв нападна свирепо.
Замахна нагоре, възползва се от инерцията, която му даде очакваното защитно движение на Исман и завъртя острието мощно от рамото към хълбока. Противникът за нищо на света не би успял да се подготви за повторната атака, но го спаси мълниеносната пъргавина, с която отскочи назад. Върхът на меча избръмча на един пръст от кожената му броня.
Варваринът възстанови равновесието си навреме, за да посрещне контраатаката на Исман, и опита разсичащ удар успоредно на пода. Този път по-младият боец избягна удара му с лекота.
Хирад се върна в начална позиция, неочаквано скован от умора. Наложи си да не се поддаде. Исман се нахвърли усмихнат с четири диагонални удара в недоловима за окото последователност и изтласка Хирад към двамата магове, които наблюдаваха безпомощно. Варваринът изпухтя тежко и мушна с меча толкова силно, че въпреки пресрещналото го острие разпори бронята.
Исман присви очи и отново застана в защита, настроен по-предпазливо. Хирад два пъти прехвърли меча от едната ръка в другата. При следващото нападение усещаше оловна тежест в краката си и едва не пое с гърди отбиващия удар на Исман. Нещо се объркваше зле. Силите го напускаха с всеки миг, а не можеше да си позволи немощ в схватка с Исман.
По-младият умело прикри посоката на своя замах и мечът му разкъса левия нараменник на Хирад, който трудно спря до шията си обратния удар. Варваринът се обля в пот, стомахът му се сви от гадене.
Ухилен до ушите, Исман дебнеше зорко. Стовари удар над глава и направо събори Хирад, макар че той отклони острието. Варваринът успя да приклекне, отби втория опит на Исман да му разцепи главата и дори се изправи, но не му стигна секунда да поеме удара отдолу, който изтръгна меча от пръстите му. Оръжието издрънча на каменните плочи, а Хирад, разтреперан от изтощение, вдигна поглед към лицето на Исман.
— Казах ти да си вървиш у дома, а ти не ме послуша — укори го дългучът и заби меча си в корема му.
Краката на Хирад се подгънаха и той падна, не разбра кога Исман е издърпал меча. Нито усещаше, нито виждаше нещо, само пропадаше нанякъде.
Троун влетя в широка, по-разкошно обзаведена стая, едва различима с жаравата в огнището и два пращящи факела. Нямаше нужда от повече светлина. Пред вратата в дъното пазеха двама войници с мечове. Нападна ги с такъв разтърсващ рев, че единият се присви видимо. Троун мина над маса и диван с дълъг скок, стъпи, прекрачи и отсече дясната ръка на първия войник.