Усети ръка на рамото си.
— Споделям скръбта ти.
Не бе чул кога Дензър се е изправил. Очакваше вече да се е унесъл в сън, за да се възстановява.
— Не мога да го спася. — Прекъсван от хлипане, гласът му пресекваше и от непоносимото изтощение. — Той си отива, а не мога да го спася…
— Може би има изход.
И гласът на тъмния маг не беше същият. Схванатото и отекло от побоя лице му пречеше да изговаря ясно думите.
— Какво ще ни предложи магът от Ксетеск? Нямаме вълшебна пръчица, която да размахаме ей така!
След ядните думи Илкар се закашля и изхрачи кръв.
— Но в замъка има още един маг.
— Ериан — напомни Джандир.
— Кучката, която ни предаде.
— Не си прав — отсече Джандир. — Била е принудена. Травърс отвлече и децата й. Дойдохме да ги измъкнем оттук.
— Ериан Маланвей ли? — сети се Дензър. — Тя е от книжниците на Дордовер, нали?
— Да.
— Може и да имаме късмет. — Тъмният маг се смръщи. — Но за какво му е била, по дяволите? — Тръсна глава и пак се вгледа в Илкар. — Колко време ти остава? — Елфът само поклати глава. — Илкар, кажи ми.
— Три часа, може и да са малко повече.
Дензър изсумтя, веднага седна зад него и заповяда:
— Облегни се на мен.
Илкар се отпусна назад. Дензър се напъна, за да обърне и двамата към Хирад. Сега Илкар можеше да се протегне надясно, за да достигне раната му.
Джандир гледаше недоумяващо как Дензър хвана раменете на Илкар, облегнат на гърдите му, а ръцете на Илкар неспирно се движеха над корема на варварина.
— Какво става?
— После ще ти обясня — промърмори тъмният маг. — Донеси стол и го сложи така, че да ми подпира гърба. Илкар, сега ми кажи точно какво може да те погуби.
— Не е само едно нещо. Десният ми бял дроб е пробит и се пълни с кръв, бъбреците ми са прекалено натъртени, а доколкото усещам, черният ми дроб също кърви.
— Ясно…
Дензър промени положението на ръцете си — опря едната си длан в тила на елфа, другата застина вдясно от гръдния му кош.
— Остави ме аз да насочвам, а ти вливай мана в Хирад.
— Ами ти?
Колкото и благодарен да беше Илкар, имаше нова причина да се страхува — от състоянието на Дензър, който обаче успя да се подсмихне.
— Удряха ме навсякъде, но не ми счупиха почти нищо друго, освен пръстите на ръцете и краката. Не съм застрашен.
— Благодаря ти… Гласът на елфа трепна.
— Имаме работа.
— Това не пречи да ти благодаря.
Дензър премълча и се обърна към Джандир.
— Нуждаем се от магьосницата. Всеки миг е скъпоценен.
— Сигурно вече са я намерили. Ще ги доведа.
Понечи да тръгне към вратата, но тя се отвори и влезе Травърс с котарака на главата си. Капитана гледаше изцъклено, вървеше прегърбен, сякаш се бе състарил с двайсетина години през краткото време, когато не беше в залата.
Дензър се усмихна.
— Виждам, че си се натъкнал на моя любимец. Травърс малко се окопити, щом котаракът скочи на пода и дотича при господаря си. Огледа се към трупа на Исман и странната група ранени. Намръщи се.
— Мислех, че…
— Травърс, ти вече не представляваш нищо, но онова на шията ти е всичко за мен в момента.
Капитана опипа значката под ризата си още по-озадачен. Дензър срещна погледа на Джандир.
— По-добре да си отвън, няма защо да гледаш това. Елфът се поколеба, но излезе с готова стрела на лъка си.
— Моля те…
Травърс пристъпи към тъмния маг, който не го слушаше, а се взираше в очите на котарака си.
— Убий го.
Следникът се преобрази и молбите на Капитана се сляха в страхливо ломотене. Дензър го погледна за последен път.
— Ти реши да наложиш волята си на Гарваните. Също като мен. Това е невъзможно. Аз поне ще продължа да живея, за да изкупя грешката си. Слава на боговете, че ви победихме. Така Балея ще има някакъв шанс за спасение.
Демонът се стрелна към Травърс.
— Илкар, затвори си очите — помоли Дензър. Капитана изпищя.
Джандир потискаше желанието си да отвори вратата. Виковете на Травърс като че извираха от ужас, какъвто не би трябвало да сполети никого. Зарадва се, че скоро престана да ги чува, но се разнесе звук, напомнящ за сцепен в камък пъпеш. Сега пък едва се пребори с напъна за повръщане.
Завъртя се — някой слизаше припряно по отсрещната стълба. Щеше да вдигне лъка, но зърна жена, придружена от Троун и Уил. Тя беше Ериан.
— Махни се! — изръмжа и се помъчи да го избута. Джандир я хвана за ръцете.
— Още не можеш да влезеш там. Не я пускай, искам да проверя как е вътре — каза на Троун.
Великанът задържа Ериан, която опита да се отскубне.
— Няма да опазите Травърс още дълго — изрече дрезгаво, очите й пламтяха.