За разлика от останалите неща, тя не го сложи на нощната масичка. Вместо това го забоде с топлийка за спуснатото перде, след което прочете последните трийсет и четири страници от „Свирачът“.
Лизел не вечеря този ден и не ходи до тоалетната. Нито пък пи нещо. През целия ден в училище си обещаваше, че днес ще завърши книгата и Макс Ванденбург ще я слуша. Той щеше да се събуди.
Татко седеше на пода в ъгъла, безработен както обикновено. За щастие скоро щеше да ходи в „Кнолер“ с акордеона. Той бе подпрял брадичка на коленете си и слушаше момичето, което се беше помъчил да научи на азбуката. То четеше гордо страховития финал на книгата на Макс Ванденбург.
— Мили боже. — Ханс не можа да скрие изумлението в гласа си. — И казваш, че монахиня ти е дала тази книга? — Той стана и тръгна към нея, за да я целуне по челото. — Довиждане, Лизел. „Кнолер“ ме очаква.
— Довиждане, татко.
— Лизел!
Тя не реагира.
— Ела да хапнеш нещо.
Този път момичето отговори:
— Идвам, мамо. — Всъщност тя каза тези думи на Макс, като в същото време се приближи и сложи прочетената книга на нощната масичка при останалите неща. Надвесено над него, момичето не можа да се сдържи. — Хайде, Макс — прошепна то и дори приближаващите се стъпки на мама не я спряха да се разплаче тихо. Те не спряха и малката бучка солена вода, която капна от очите й върху лицето на Макс Ванденбург.
Мама я прегърна.
Ръцете й я погълнаха.
— Знам — каза тя.
Тя знаеше.
Свеж въздух, един стар кошмар и
какво да правиш с еврейски труп
Те бяха на брега на река Ампер и Лизел току-що бе казала на Руди, че би искала да се сдобие с друга книга от библиотеката на кмета. След „Свирачът“ тя на няколко пъти бе чела „Надвесеният човек“ до леглото на Макс. Всеки път по няколко минути. Бе опитала и със „Свити рамене“ и „Наръчникът на гробаря“, но нито една от тези книги не й се струваше подходяща. Искам нещо ново, мислеше си тя.
— Прочете ли поне последната?
— Разбира се, че я прочетох.
Руди хвърли камък във водата.
— А беше ли хубава?
— Разбира се, че беше.
— Разбира се, че я прочетох, разбира се, че беше… — Той се опита да измъкне един камък от земята, но си поряза пръста.
— Това ще ти бъде за урок.
— Saumensch.
Когато последният отговор на един човек е Saumensch, Saukerl или Arschloch, тогава знаеш, че си го победил.
Що се отнася до крадене, условията бяха съвършени. Беше мрачен следобед в началото на март и температурата беше няколко градуса над точката на замръзване, което без съмнение бе по-неприятно, отколкото ако беше десет градуса под нея. По улиците нямаше почти никакви хора, а дъждът приличаше на стружки от сив молив?
— Отиваме ли?
— Да, но с колелета — каза Руди. — Ти ще вземеш едно от нашите.