Освен това тя не искаше да води всичките тези хора със себе си. Искаше това да бъде нейното приключение в Париж. Искаше да бъде съвсем сама, да влиза и да разговаря с хората един по един, да изживее мечтата си. Луксозната линия шоколадови изделия беше единственият начин, по който можеше да вплете тази мечта в живота си, без да предаде делото на дедите си.
Но сега беше събота следобед и тя нямаше резервация за вечеря в някой превъзходен парижки ресторант, в компанията на някой страстен шоколатиер, с когото да обсъждат развълнувано предстоящите планове и той да я насочва към най-вкусните ястия в менюто, докато двамата похапваха нещо шоколадово за десерт. Вместо това ѝ предстоеше да прекара вечерта съвсем сама. Не помнеше кога за последно беше прекарвала два пълни дни и две цели нощи сама. Вечерите в уединение обикновено бяха съзнателен избор, облекчение от натоварените, пълни с хора дни. Но Кейд не беше направила този избор днес и не се чувстваше облекчена. Чувстваше се провалена, самотна и отхвърлена от мечтата си.
Когато се прибра в апартамента, тя затвори вратата на хладилника, който беше пълен с кафяви, бежови и една тюркоазена кутии, върху които бяха щамповани имената на останалите девет най-добри шоколатиери в Париж. Кейд нямаше да остане в апартамента и да яде шоколадови бонбони и тази вечер.
Тя посегна колебливо към мобилния си телефон, но после го остави решително. Нямаше да се обади на никого от списъка със състоятелни персони, който ѝ беше дал баща ѝ, хора, които щяха да се радват да излязат с нея, заради възможността да завъртят някой бизнес. Това си беше нейното приключение, нейният шанс. Кейд не искаше това да се превърне в още един обикновен ден от живота ѝ, само че в чужд град.
Не, тя щеше да излезе да вечеря сама. И след това щеше да отиде иде до Айфеловата кула и да види блестящата гледка, за която всички говореха. И после щеше да се качи на едно от прочутите корабчета на Бато Муш, които плаваха по Сена и разкриваха на туристите неповторими гледки от Париж. А после може би щеше да се разходи покрай реката и да гледа танцьорите и уличните музиканти, за които беше чела в пътеводителя си.
Кейд стоически вървя, накуцвайки няколкостотин метра надолу по улицата, за да избегне риска да се натъкне отново на Силвен Марки. Остави мобилния телефон и лаптопа си в стаята и излезе без пътеводителя. Беше в Париж. Сама щеше да си избере добър ресторант.
Сякаш по силата на някакво магическо заклинание тя се озова на калдъръмена улица без движение, пълна със спокойни хора, които стояха пред бистрата и ресторантите и изучаваха менюто, хора, които изглеждаха напълно щастливи от присъствието си тук. Някои дори не поглеждаха менюто, надраскано с тебешир върху черните дъски на тротоара, вместо това влизаха в любимите си ресторанти с увереността, с която прекрачваха прага на собствения си дом.
Кейд спря пред ресторант със зелена фасада и под, покрит със старинни, изтъркани от стъпките опушени червени плочи. Стените бяха отрупани с бутилки оцет, зехтин и всякакви други масла. В тясното пространство на приземния етаж бяха сбутани пет маси, а черните метални стълби водеха към мецанина горе.
Стройният келнер в черен панталон и черна тениска поклати глава, когато тя попита за мецанина; беше твърде рано, за да се сяда там.
Той не изглеждаше очарован и от факта, че Кейд щеше да вечеря сама, но може би това впечатление беше плод на нейната стеснителност. Келнерът беше достатъчно любезен да ѝ даде маса за двама до прозореца, откъдето можеше да гледа към улицата.
Кейд преглътна. Рядко се хранеше сама на ресторант. Крайпътните ресторанти обикновено бяха препълнени с хора и суетня. Но тя, разбира се, притежаваше достатъчно самоувереност, за да вечеря сама. Дори в Париж.
Обаче беше толкова ужасно, неловко, самотно. Кейд се усмихна ведро на сервитьора, който изглеждаше разтревожен. Тя наведе глава и се вглъби в менюто, което той ѝ донесе.
Съпружеска двойка на около петдесет години влезе и седна на съседната маса, разговаряйки на звучен английски.
Страхотно. Нима в опита си да опознае Париж сама, тя се беше забила право в зоната за туристи?
Кейд си поръча фиксираното меню с ордьовър, основно ястие и десерт, решена да не се поддава на изкушението да хапне набързо и да хукне обратно към безопасността на малкия си апартамент. Тя беше тук, за да се наслади на Париж. С всичките му три ястия.
Заигра се с приборите, докато чакаше да ѝ донесат виното, потънала в носталгия за мобилния си телефон, и извади решително бележника с кожена подвързия, който си беше купила специално за пътуването си до Париж.