Пазеше достойнството си дяволски добре за жена с карнавален черен грим около очите.
А Доминик Ришар беше безподобен женкар. Сигурно щеше да се съгласи да ѝ покаже цял куп тънкости в занаята.
– Поласкан съм, че избрахте първо мен – каза той. Което беше вярно. Едновременно поласкан и обиден. Най-много се дразнеше от това, че тя дори си беше подготвила резервен вариант. Той или никой друг – това беше единствената възможност.
Кейд оголи зъби насреща му.
– О, вие бяхте единственият свестен шоколатиер, който да предлага обучение в периода, когато ми беше удобно да дойда в Париж – отново онзи ясен, звънлив глас.
Той присви очи. Беше сигурен, че името ѝ не присъстваше в списъка с регистрираните участници. Иначе щеше да забележи. Но реши и той да поеме по трудния път и да не я поставя натясно, уличавайки я в лъжа. Не, това щеше да бъде малкият меч, който той щеше да държи над главата ѝ.
Свестен. Свестен шоколатиер.
– Паскал, мисля да се присъединя към вас днес. Мадмоазел Кори, позволявате ли? – той застана близо до нея, навлизайки в периметъра на личното ѝ пространство.
Заради своята упоритост или арогантност, тя отстъпи половин крачка встрани, едва когато тялото му се отърка в нейното.
Възбудата му се изстреля като фойерверк. По-неуправляема от предишната вечер в ресторанта. Кейд стигаше до рамото му.
Силвен Марки усещаше нейното малко тяло и огромна арогантност с всяка своя клетка, като ритъм, който го влудяваше. И тук, в неговото царство, той знаеше, че притежаваше нещо, което тя искаше.
Паскал заговори отново, като помоли учениците да разгледат блокчетата от различните видове шоколад, които бяха отнесли на работните си повърхности.
Силвен взе парче от най-тъмния, най-чистия шоколад. По стените му бяха полепнали стърготини, образувани в момента на отломването му от големия блок.
Той го помириса, разглеждайки го в ръката си. Най-фините трошички вече започваха да се топят върху кожата му.
Той имаше нещо, което тя отчаяно желаеше. Неговия шоколад.
Сега той искаше да види дали можеше да използва това нещо, за да я накара да пожелае отчаяно самия него.
ОСМА ГЛАВА
Кейд си помисли, че всеки момент можеше да припадне, толкова бързо туптеше сърцето ѝ и толкова мощен прилив на кръв заливаше лицето ѝ. За да се охлади, тя извика образа на съвършената парижанка Шантал и се опита да го закрепи в ума си.
– Това е един от любимите ми моменти – прошепна ѝ Силвен с нисък кадифен глас, съвсем тихо, за да не пречи на урока на Паскал и за да не го чуе никой друг, освен нея. – Шоколадът е недокоснат, девствен – шокола, каза той. Не онова тромаво, очарователно английско чоклит, а тайнственото, нежно като милувка френско шокола. – Избрах го сам. Красив и естествен, съвършен; никога няма да ти омръзне. Но аз му предавам нещо различно, смесвам го с други аромати и вкусове, които подтикват хората да го опознаят по нов начин, по един по-богат начин.
Гласът му галеше кожата ѝ. Всички мънички косъмчета по ръцете ѝ настръхнаха от този глас и от думите, които сякаш се отнасяха за нещо различно от шоколада. Изпълваха я с желание да бъде неговия шоколад.
– Изливам го в друга, достойна за него форма, която не отстъпва по красота на неговата същност, така че само един поглед да изпълва хората с желание.
Кейд усети, че устните ѝ се бяха отворили, дишането ѝ беше станало плитко. Тя гледаше през спуснати мигли, приковала поглед към тъмния къс в ръката му. Върху неговите силни, четвъртити длани и дългите, чувствени пръсти.
– Вземете – той ѝ подаде парчето какао.
Тя направи всичко възможно да го поеме, без да докосва ръката му, но той помръдна в последната секунда и пръстите му докоснаха нейните. Кейд впи зъби в долната си устна.
– Тук имаме криоло – познато ли ви е?
– Вероятно го произвеждам аз – отвърна Кейд с леден глас. Не беше възпитано да каже "аз" вместо "ние", но той я провокираше. Дали познаваше един от четирите основни типа какао?
Вярно, те не използваха този вид какао в шоколадовите десертчета "Кори" – излизаше твърде скъпо за техния пазар, но тя знаеше какво представлява.
– Не – отсече Силвен Марки. – Не, това тук е от един малък производител във Венесуела. Харесах неговата реколта тази година, пикантен и чувствен.
Ароматно, чувствено. О, боже. Защо дори тези думи я разтапяха?