По тялото ѝ плъзна топлина. Предпазливостта най-сетне надигна глава, последвана от гнева. Какъв абсолютен негодник беше този Силвен Марки.
Арогантен негодник. Толкова беше сигурен в своята привлекателност, че я използваше като инструмент за наказание.
Сигурно такава беше мотивацията му. Иначе защо би правил това?
За един безумен миг ѝ хрумна да се опита да преобърне ситуацията. Да го побърка с нейната привлекателност. Но тя беше облечена във фанела и огромна сладкарска куртка и носеше грим като героиня от стар ням филм. А нейният магически талисман беше шоколадовото десертче "Кори", което извикваше презрителна гримаса върху устните на вещия какаов магьосник.
– Доминик Ришар по същия начин ли прави това? – попита тя задъхано, опитвайки се да създаде впечатлението, че само го използваше, за да се докопа до истинска звезда в бранша.
Не беше нужно да влага чак такова задъхване във въпроса, за да предаде желаното впечатление, но докосването на ръката му я извади от релси.
Ръката се отдръпна на милиметър. Когато Кейд го погледна крадешком, той изглеждаше много ядосан.
– Не мога да кажа, че съм изучавал неговата техника за наливане на сметаната в тенджерата – отбеляза той хладно. – Но едва ли е много по-различна.
И още как. Техниката на Силвен за наливане на сметана в тенджерката я караше да се чувства като котка.
– Не, имах предвид всичкото това – Кейд махна с ръка, за да опише цялата работилница и процеса.
– Не знам – процеди Силвен, вече хапливо. – Може би трябва да дебнете него, щом толкова държите да се запознаете с неговите методи.
Устните ѝ се свиха ядосано и тя пламна от обида. Тя не... е, тя наистина дебнеше и преследваше Силвен, но беше отвратително от негова страна да го каже на глас по този начин.
– Избрах ресторанта напълно случайно – нима той си въобразяваше, че тя би си причинила нарочно подобно мъчение?
– Има учудващо голям брой добри ресторанти в Париж, които не са в моя квартал – изтъкна той.
Беше трудно да се поддържа разговор е невъзпитан човек, който се възползваше от всяка възможност, за да я настъпва но болезнените места. Дали повечето разговори в Париж приличаха на дуел по фехтовка, или просто те двамата имаха специална връзка?
– Нямах представа, че живеете наблизо.
Той примигна, без да знае какво да каже.
– Не знаете ли къде живея?
Кейд беше убедена, че разполагаше с тази информация някъде в досиетата. Просто не беше обърнала внимание на домашния му адрес.
– Ще потърся тази информация, ако така ще се почувствате щастлив.
Още една пауза.
– Вие се интересувате само от моя шоколад, нали?
Кейд го изгледа равнодушно. Какво си въобразяваше той?
Какво си мислеше? И дали му харесваше онова, което си мислеше? Ако да, как точно му харесваше? С арогантно удовлетворение или с нещо друго...?
– Мисля, че споменах интереса си към вашия шоколад при първата среща – изрече тя натъртено. – Всъщност убедена съм, че моята асистентка е намекнала за това, когато е уговаряла моето посещение тук.
Той направи неясен жест при споменаването на тяхната първа, вбесяваща среща.
– Помислих, че вие просто искате да посетите моята лаборатория, докато сте в Париж. Съгласих се в знак на най-обикновена любезност.
– Не бях забелязала, че любезността е водещ мотив в постъпките ви – отбеляза безизразно тя.
В шоколадовокафявите му очи моментално проблесна възмущение.
– Дори в момента проявявам любезност!
Да не би от любезност да докосваше с пръст устните ѝ, докато ѝ поднасяше разкошен горчив шоколад? Защото ако беше така, тя щеше да го убие.
Него и любезната му приятелка.
– Приготвям ви шоколад – добави той. – По-любезен от това не мога да бъда.
Наистина ли, помисли си тя, безвъзвратно съблазнена и сразена.
Значи приготвяше шоколад, импровизираше тук само за нея?
– Но ако се опитате да го продадете или да поставите моето име отгоре, или да го възпроизведете в някаква масова, опорочена версия на псевдошоколад, ще се обърна директно към съда в Съединените щати, където ще ви осъдя да ми платите няколко милиона долара.
– Може ли да прескочим частта със съдебния процес и просто да сключим договор – предложи Кейд. – Вие пак ще получите милиони, при това по един значително по-лежерен начин.
Силвен Марки стисна зъби. Той взе големия нож и го плъзна по големия блок, отрязвайки втори лист шоколад със светкавична бързина.
Стомахът на Кейд се сви от вълнение при мисълта колко се беше сдържал преди малко, когато ѝ показваше правилното движение. Същата тръпка премина и по някои други части на тялото ѝ. Този мъж я караше да се разтапя като шоколад.