Междувременно той беше пораснал. Журналистите обичаха да го наричат beau, дори Шантал настояваше, че това беше вярно, така че Силвен го приемаше на доверие. Но всъщност той нямаше представа как да привлече жена, без да прибягва до шоколада.
Нямаше значение. Шоколадът се беше оказал извънредно ефективен.
Ефективността му в момента го влудяваше. Госпожица По-велителката на всичко, което можеше да се купи с пари, толкова изящна, арогантна и настойчива, изгубена в огромната куртка на майстор сладкар, му позволяваше да стои толкова близо зад нея, докато той я въвеждаше в темперирането на шоколад. Тя облизваше пръстите му, облизваше лъжицата, които той поднасяше към устните ѝ. Опитваше топлината на шоколада.
Изчервяваше се. Непрестанно се изчервяваше.
Това не се купува с пари, помисли си Силвен, но и това не беше съвсем вярно. Открай време го привличаха богати и елегантни, уверени и овладяни жени. Още в гимназията, когато той дори не смееше да мечтае да ги съблазнява – преди да изучи шоколада – точно такива жени го привличаха. Нима ѝ позволяваше да го купи с парите си?
Тя беше влязла в неговата собствена лаборатория, напълно уверена, че можеше да го купи и да го произвежда във фабрика, а той съвсем възпитано и категорично я беше поставил на мястото ѝ.
Но ето че сега, два дни по-късно, той ѝ позволяваше да се внедри в обучението му. Даваше ѝ частен урок с практически занятия.
С много практични занятия. Беше се принизил до състояние на първично желание. Добре, че куртката на главен готвач можеше да скрие доста неща.
Тя защо му позволяваше това, запита се той. Защо не беше очертала линията, защо не беше заявила границите на личното си пространство? А тя му позволяваше да прави каквото си поискаше.
Кейд Кори изобщо не приличаше на жена, която се даваше лесно.
Дали всъщност тя не го манипулираше, запита се той, докато ѝ показваше как да разрязва шоколада на малки парчета. Дали не беше станал за смях?
Известно време Силвен Марки имаше склонността да се оставя в ръцете на жени като Кейд Кори. Мислеше си, че вече я е надраснал, но снощи Шантал му беше показала недвусмислено, че той отново се оставяше да го заблудят. Силвен си спомни приятелския поглед на съжаление в очите ѝ, предупредителното поклащане на главата ѝ.
Той трепна. Кейд Кори дори не знаеше къде живее той, известен ѝ беше само адресът на магазина му. Тя сама му го беше казала.
Силвен имаше богат опит в това да се оставя да го използват. Той знаеше, че жените, които го използваха, рядко осъзнаваха какво правеха всъщност.
Така че ако Кейд Кори правеше това целенасочено, това беше донякъде окуражаващо.
Но все пак не извиняваше идиотското му държане.
За един безнадежден, романтичен, непохватен тийнейджър можеше да се намери извинение, когато се опитваше да привлече, пък макар и за миг, вниманието на най-красивите, най-изисканите момичета, докато ги съблазняваше с шоколад.
Дори за идиотското държане на младеж на двайсет и няколко години имаше извинение, когато започваха да настъпват първите промени и той изведнъж започваше да привлича жените наляво и надясно. Отнело му беше няколко години да свикне с новото положение и още няколко години, докато се научи да не се оставя да му разбиват сърцето отново и отново, докато се учеше, че не всяка жена, която блестеше отдалеч, имаше златно сърце.
Много от онези жени, които изглеждаха толкова красиви и изискани, изпитваха ненавист към своите настоящи съпрузи, които пропускаха да споменат; някои бяха неспособни да мислят за когото или каквото и да е друго, освен за себе си; някои бяха толкова гладни духом, че той се чувстваше като засмукан в черна дупка. С две думи, това, че жените си падаха по него сега, не означаваше, че не го използваха.
Едва през последните две години той бе започнал да проявява известна интелигентност във връзките си, определена уравновесеност, каквато не бе имал преди. Не че все още не се изхвърляше на всичко, което блестеше, но поне се въздържаше да поднесе сърцето си на сребърен поднос. Беше научил, че ако искаше да намери съкровище, трябваше да го търси и преследва, при това много, много внимателно.
Но Силвен ненавиждаше да действа внимателно. Предпазли- востта не беше в природата му.
Той искаше да намери единствената жена и да и се отдаде без остатък, да ѝ даде сърцето си, ума си, тялото си. Искаше нейните звуци и ухания да пропиват общото им жилище, искаше да готви заедно с нея в кухнята, искаше някой ден да имат деца, които да ги будят на всеки няколко часа и да разхвърлят по земята играчки, в които той да се спъва.