Силвен Марки искаше истинска награда.
А нямаше да я намери, падайки си по някоя милионерка, която не се опитваше да скрие факта, че искаше да го купи, заедно с всичко, което беше постигнал в живота.
Групата ученици се разпускаше за обяд. Той вдъхна за последен път аромата на косата ѝ, след което направи едно от най-трудните неща в живота си, след отварянето на вратите на неговата собствена шоколатерия преди години. Отдръпна се от Кейд Кори.
Не знаеше дали го направи в опит да спаси себе си – идиота, или да я накаже, задето проявяваше интерес единствено към неговия шоколад и не към него, но дори успя да ѝ се усмихне.
– Мерси, мадмоазел Кори, че се присъединихте към нас тази сутрин. Опасявам се, че не мога да ви позволя да останете за следобедната сесия, тъй като ще се занимаваме с неща, които не искаме да споделяме с широката публика.
Тя го изгледа така, сякаш я беше ударил. Или по-лошо, сякаш я беше съблякъл гола, под предлог че я съблазнява, а след това се беше изсмял и я беше обърнал с лице към хиляди присмехулни лица.
В очите ѝ се надигна нещо с могъща сила. Неговият пулс се ускори, докато той се подготвяше за нещо, за всичко...
Тя се обърна рязко и тръгна към изхода. Без да каже нито една дума. Без да му даде да разбере каква беше онази могъща сила, която се надигаше в нея.
Силвен Марки тръгна след нея, надявайки се, че тя ще каже нещо.
Вече се ругаеше вътрешно. Всъщност той не искаше тя да си тръгне.
Той просто... си беше помислил, че е в негов интерес да я прогони.
– Струва ми се, че все още носите нашата куртка, мадмоазел – спомена той, когато Кейд Кори посегна към топката на бравата, опитвайки се да измъкне думата от устата ѝ.
Тя се изчерви още по-силно, челюстта ѝ се стегна до невъзможност. Ръцете ѝ трепереха толкова неовладяно върху копчетата, че не можеше да ги разкопчае.
– Вземете – каза той притеснено и вдигна ръце. Той беше идиот. Съществуваше повече от един начин да се държи като идиот и той току-що го беше доказал. Преди миг беше отрязал собствения си нос, за да направи напук на лицето си. – Може ли да помогна?
– Не смейте да ме докосвате – в гласа ѝ вибрираше толкова силен гняв, че той отпусна ръцете си, а четиринайсетгодишният тийнейджър в него се събуди, онзи, който будеше в момичетата единствено отвращение.
Той стоеше непохватно, докато тя се бореше с копчетата едно по едно, разкопчаваше куртката бавно и безславно, под погледите на всички, с пламтящи страни. Силвен се питаше защо тя просто не съдереше куртката – да я смъкне със сила, да скъса копчетата, да я захвърли на пода и може би да хвърли отгоре няколко банкноти за покриване на щетите, а после да изхвърчи навън. Струваше му се някак присъщо за американска милионерка.
Накрая тя съблече куртката, разкривайки отдолу най-абсурдната огромна фланела, която можеше да си представи човек. Силвен не можа да сдържи усмивката си.
– С какво сте облечена? Дошла сте на моето обучение по пижама?
Американци. Притежаваха всичките пари на света и нямаха грам вкус.
Тя го зашлеви с поглед, хвърли куртката в ръцете му и излезе навън.
Силвен Марки остана с куртката в ръце, загледан след нея. Току-що беше позволил на малодушието да го превърне в глупак. Човек не можеше да се изчервява нарочно.
Освен това липсата на Кейд Кори, която да побърква умело, когато знаеше, че би могла да го прави, съсипа остатъка от деня му.
А той имаше само телефонния номер на секретарката ѝ. Ами ако тя повече не се върнеше?
ДЕВЕТА ГЛАВА
Вината щеше да бъде изцяло негова, реши Кейд, когато срамът и онова неясно чувство, граничещо с болката на разбито сърце, отшумяха дотолкова, че да отстъпят на жаждата за мъст. Той можеше да се сърди само на себе си.
Високият шадраван в Халите изстрелваше високи струи вода, които падаха в широкия басейн, привличайки гълъби, туристи, влюбени и пъстра сбирщина от нехранимайковци. Повечето магазини бяха затворени в неделя, така че мястото беше още по-живописно, отколкото през седмицата. Появата на Кейд беше посрещната с няколко неприлични предложения от страна на местните кибици. Тя ги игнорира царствено, докато се оглеждаше за магазина, който вече беше издирила в Гугъл.
Изпита облекчение, когато се увери в достоверността на рекламата, че магазинът работеше в неделя, когато разпоредбите по отношение на търговските обекти не бяха чак толкова стриктни, точно преди някой от ухажорите ѝ да намери сили да се надигне от мястото си и да я заговори.