Какво си позволяваше нейната асистентка: да обсъжда с баща ѝ нейните лични разходи?
Петнайсет хиляди долара? Маги Сондърс не се беше пошегувала за намерението си да навести магазините на "Кристиан Диор".
– Случайно да знаеш дали тя им е казала да блокират плащанията?
– Не, потвърдила е, че ти наистина си в Париж.
По дяволите.
– Но ми хрумна аз да те проверя. Защото си мислех, че си заета с работа, а не с пазаруване.
– Позволих си една малка почивка – излъга Кейд. По-добре да пазаруваше, отколкото да признае, че я бяха хванали в лъжа, докато подкупваше хора, за да се вмъкне в туристическо обучение за шоколатиери. Ако баща ѝ знаеше колко нищожна беше вероятността за гурме линията, несъмнено щеше да дръпне шалтера. – Това е Париж, татко. Трябва да пазарувам, докато съм тук.
– Хм. Явно човек никога не знае какво ще отключи този град в хората – подметна критично баща ѝ.
Някой се приближи до задната врата на лабораторията.
– Извинявай, татко, трябва да затварям – тя прекъсна разговора и хвана камерата.
Хората не влизаха в тази лаборатория достатъчно често следобед, реши отегчена Кейд половин час по-късно. А да успееш да видиш кода за достъп за едната секунда, която беше необходима за набирането му, полускрит от рамена и ръце, беше много по-трудно от очакваното. Може би трябваше да пристъпи към план Б, преставайки да виси на прозореца, хипнотизирана от наглата врата на Силвен Марки, и да остави камерата да свърши работата.
Кейд замръзна. Тя разпозна човека, който се беше доближил до витрините на магазина и надничаше вътре.
Цикламения гащеризон го нямаше, но на негово място се беше появил тоалет в бургундско червено, пищно украсен с марабу.
Кейд остави камерата върху триножника, нагласена да хваща контролния панел, в случай че някой набереше кода, и излетя от апартамента, хуквайки надолу по стълбите.
Пет етажа стъпала, всяко с чело от пет сантиметра. На високи токчета. Когато изхвърча на улицата здрава и невредима, за Кейд вече нямаше капка съмнение, че в тази битка бог беше на страната на шоколадови фабрики "Кори".
– Минах да си взема паспорта – изчурулика Маги Сондърс. На талията ѝ се мъдреше широк кожен колан, с катарама във формата на класическото "Д" на "Диор". Дали само приличаше на изработена от платина или действително беше направена от скъпоценния метал?
– Петнайсет хиляди долара? – възкликна Кейд. – Не ти ли стана неудобно да натовариш кредитната карта с петнайсет хиляди долара срещу един ден от семинар, който струва две хиляди долара?
Маги сви рамене и извади кредитната карта на Кейд от чантата си.
– Позволих ти да бъдеш мен за един ден. Не виждам защо аз да не мога да бъда теб. Ти не би имала никакви угризения да си купиш всичко каквото искаш.
– Аз не съм Парис Хилтън – Кейд грабна картата от ръцете на жената. Тя се познаваше с Парис, но освен парите, те двете нямаха нищо общо. А противно на общоприетото мнение, парите не бяха общ знаменател. – А петнайсет хиляди долара са страшно много пари за едно обучение по шоколатиерство.
– Мисля, че часовникът струва повече – Маги погледна любовно инкрустирания с диаманти циферблат на ръката си и бялата кожена каишка. – Обменният курс не беше добър, нали знаеш. Но го купих следобед. Може би още не се е появил като плащане.
Кейд я изгледа убийствено. Само като си помислеше, че не беше блокирала кредитната си карта от угризения на съвестта, че нарушава условията на сделката.
– И ти наричаш това честна сделка?
Маги отново вдигна рамене с изражение на върховно щастие.
– Ти имаш пари. Аз бях проявила предвидливостта да се запиша на това обучение навреме. Ти поиска да заемеш моето място. Държа да ти напомня, че ти се съгласи на сделката.
Кейд стисна зъби.
– Дори не можах да остана на обучението целия ден. И дори не мога да продължа да го посещавам. Можеш да се включиш в обучението утре.
Утре лабораторията щеше да работи с пълна пара и всички участници щяха да присъстват на тайнството при приготвянето на шоколада. Но не и тя. Силвен Марки я беше прокудил в изгнание.
– Наистина ли? – засия Маги. – Слушай, знаеш ли какво? Бях се сринала на дъното, когато мъжът ми ме изостави, но знаех, че постъпвам правилно, като идвам в Париж! Сякаш сам бог ми каза да дойда тук. Моят пастор не беше сигурен, но аз просто имах предчувствие. И ето, че бог ми изпрати теб.