Мина половин час, преди да успее да се откопчи от телефона, вече отчаяна.
Междувременно беше опитала шоколад от всички формички.
Лакомо, алчно, неудържимо, сякаш всеки момент можеха да ѝ го отнемат завинаги. Сякаш можеше, във всеки един момент, да се озове обратно във фабриките и заседателните зали.
Всъщност предвид обстоятелствата, тя можеше да се озове по-скоро в затвора.
В затвора едва ли щяха да я снабдяват с шоколад от Силвен Марки.
Тя опита един бонбон, върху който беше щамповано миниатюрно цвете, друг във формата на ръбест конус, трети като фуния, украсена отгоре с парченца какао като някаква игрива закачка с детски сладолед, посипан отгоре с натрошени бадеми. От вътрешността му се разля копринен ментов ганаш, който разцъфтя в устата ѝ.
Кейд изключи мобилния телефон и го пусна в джоба си.
Шоколадът се разтапяше върху езика ѝ, топеше се в тялото ѝ. Топлата му, разкошна сладост се съчетава с пулсиращия адреналин, докато накрая Кейд се почувства... най-близкото подобие на това усещане беше сексуалната възбуда. Отчаяно, безумно възбудена, сякаш от сенките можеше да се появи някой с блестящите очи на магьосник, да я положи върху тъмния мраморен плот и...
Тя преглътна шоколада със сладостно потръпване, фините косъмчета по гръбнака ѝ настръхнаха от ямката на тила до най-ниската, най-дълбоката точка и може би дори още малко по-надолу, наелектризирани от желанието да бъдат открити от него.
Кейд се насили да продължи обиколката си в посока на врата, която вероятно водеше към кабинета му.
На бюрото не лежаха разпилени рецепти, готови да бъдат откраднати. Кейд освети работните шкафове с джобното си фенерче. Нямаше папки с гриф "Строго секретно". Имаше една с надпис Recettes, която породи в нея известно вълнение, тъй като името трябва да означаваше рецепти, но се оказа, че съдържа фактури и касови бележки. В другите папки имаше досиета на служителите и сметки от различни доставчици. Тя се обърна към лаптопа, оставен върху бюрото.
Кейд предпочиташе образа на Силвен Марки, пишещ рецепти с магьоснически руни върху парчета пергамент, но лаптопът беше по-реалистична работна повърхност. Но когато го включи, на екрана се появи съобщение с искане за парола. Тя опита очевидното: админ, Силвен, Силвен Марки, парола шокола. Не се сполучи. Коя беше неговата рождена дата? Трябваше да прегледа файла със събраната лична информация за Силвен Марки и да се върне по-добре подготвена утре.
Тя се престори на безразлична към вълнуващата тръпка, която обходи ерогенните ѝ зони една по една, при мисълта че трябваше да се върне тук утре.
Остана още малко, не ѝ се искаше да напуска усещането за греховност и сила и опияняващата надежда за опасност, фантазията как магьосникът всеки момент можеше да изплува от сенките, с която беше наситено нейното среднощно проникване в бърлогата на Силвен Марки. Тя си взе няколко листа хартия от бюрото му и се посвети да описва всички уреди и пособия, които успя да открие, в случай че експертите от фабрика "Кори" можеха да извлекат някаква полза от тази информация. Но магьосникът не се материализира от сенките и накрая тя напусна бърлогата по същия начин, както бе влязла, обзета от чувство на дълбоко неудовлетворение.
В последната секунда, на минаване покрай редиците кутии шоколадови бонбони, Кейд неочаквано дори за себе си посегна и взе една, две, три, четири, толкова, колкото можеше да носи. Всъщност тя нямаше намерение да го прави. Но не можа да се спре. Копнееше за неговия шоколад и не искаше да се унижава да дойде тук утре и да му достави удоволствието да я види как купува бонбони.
Въздържа се да вземе пета кутия само защото си представи как губи баланс и ги разпилява на земята, докато пресичаше улицата.
И се шмугна в своята бърлога, своята кула, с плячката си, за да се свие доволно на кравай, без да изпуска шоколада от лапите си.
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
Първото нещо, което забеляза Силвен, когато отвори вратата на шоколатерията на другата сутрин беше, че липсваха четири кутии шоколадови бонбони. Той се спря, озадачен. Беше останал последен след края на обучението вчера и беше дошъл пръв тази сутрин, така че нещо определено не се връзваше. Паскал и Бернар си имаха ключове и знаеха секретния код, но защо им беше да се промъкват тайно и да крадат шоколадови бонбони?