– Как така другия месец? Ти няма ли да работиш? – възмути се дядо ѝ. След което се оживи чувствително. – Сигурно баща ти те е пуснал да се налудуваш, нали? Винаги съм смятал, че прекаляваш с тази амбиция да работиш постоянно. Излез па пазар или нещо такова. Ти не си момче, в края на краищата.
Кейд въздъхна и завъртя очи.
– Просто си купих нещо красиво от "Ермес", дядо. Не се тревожи за мен – какво му ставаше на глупавия контролен панел? Защо тя не можеше да отвори вратата?
– Кой е този "Ермес"? – попита безцеремонно дядо ѝ. – По-мислих, че говорим за пазаруване. Да не е някой шоколатиер?
– Сега при Пиер Ермес ли ще ходите? – в гласа на Силвен прозвуча нескрита обида. Единственият ефект от фръцването беше, че сега тя усещаше дъха му върху тила си, а не в ухото си. – Той покани ли ви на туристически обиколка в своята лаборатория? Защото миришете на лимон и ванилия.
Нима ароматите от неговата лаборатория бяха полепнали по кожата ѝ като незаличими петна?
– Вие миришете – каза му тя учтиво и размаха гланцираната торба с логото пред лицето му. – Аз идвам от "Ермес".
Силвен я изгледа невъзмутимо, сякаш никога не бе чувал едно от най-знаменитите имена в света на парижката мода. И той беше същият като дядо ѝ. И като нея. Защо нейната сродна душа се оказваше такъв негодник?
Кейд се опита да въведе кода още веднъж и замръзна. До този момент беше набирала кода за неговата лаборатория. Пред очите му.
Кейд погледна косо към него. Той наблюдаваше ръката ѝ върху контролния панел.
Мълчаливо.
Може би той просто гледаше, без да обръща внимание на цифрите, които тя набираше. Кейд набра верния код, заставайки под такъв ъгъл, че да не му позволи да го види, сякаш той ѝ се виждаше подозрителен. Точно така, насочваме подозренията към него. Това несъмнено беше хитър психологически трик.
– И вие не отговорихте на въпроса ми – добави той. – Какво правите тук?
– Аз живея тук – Кейд най-сетне успя да отвори вратата. – Когато си наех апартамента в Париж, нямах представа, че вие ще се окажете параноик.
Тя остави вратата да се затръшне зад нея.
ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА
Тази нощ уханията на неговата лаборатория я примамваха да надзърне навсякъде, да се докосне до всичко.
Докато опитваше шоколадовите бонбони, които Силвен Марки и хората му бяха направили през деня, тя затваряше очи, опитвайки се да се престори, че е участвала в направата, че заслужава да опита творенията и да провери дали заслужаваха името си. Дали вкусът отговаряше на красотата на тези шоколадови бижута? Да, неизменно. Дали сърцевината беше сластна изненада, която гъделичкаше сетивата и ги разпалваше в копнеж за още? Да. Всеки път.
В хранилището, където съхраняваха кувертюрите, Кейд опита шоколад във всички нюанси от тъмнокафявото до бялото, но постоянно се връщаше при най-тъмните и горчивите, затваряше очи и отгатваше с език откъде бе дошъл този шоколад, от някой остров близо до бреговете на Африка или от някое селце в Андите. Беше ли посещавала какаова плантация в този регион, беше ли виждала как стриват какаовите зърна? Кейд се опитваше да отгатне пътя на шоколада от какаовото дърво до стъпките на приготвянето му под вещите указания на Силвен. Температурата, процеса, продължителността, ритъма.
Какъв щеше да бъде вкусът на този шоколад върху захаросаните портокалови резенчета от Испания?
Тя намери захаросаните портокалови резенчета от Испания, още влажни, и опита едно, с пръсти, лепнещи от сладък портокалов сок и ефирен шоколадов воал. Силвен беше показал на Кристоф процеса на тяхното покриване с шоколадова глазура.
Кейд си представи как пръстите на Силвен започваха да лепнат от сладост. Засмука собствения си пръст, облизвайки лепкавата субстанция.
Тя се зае да отваря трескаво шкафовете, докато накрая намери всички необходими съставки, както и един малък съд за водна баня.
Когато включи водата да се подгрява и изля кувертюра в съда отгоре, по тялото ѝ плъзна замайващо удоволствие, подобно на онази нажежена възбуда, която беше изпитала първия ден тук, само че по-смущаващо.
Силвен Марки може да я беше лишил от нейното място в обучението, но тя щеше да си открадне обучение тук, в сърцето на Париж, и сама да си направи шоколад в нощния мрак.
Докато работеше, Кейд не изпускаше от поглед ъглите, очаквайки да зърне магьосника на шоколада да се спотайва там, с пламтящи като огньове очи в тъмното, да дебне момента, когато да ѝ се нахвърли в дълбините на леговището си.