Тя отвори отново очи и го погледна.
Какво мислеше? Какво чувстваше?
Но тя беше неговата фантазия. Тя му принадлежеше. Заловена на местопрестъплението.
Затова той не се опита да отгатва желанията ѝ; просто правеше каквото той искаше: прокара палци по нежните фигурки па дантелата, стисна нежната сочна плът, притисна зърната ѝ силно, впи пръсти в ребрата ѝ.
Тялото ѝ трептеше в ръцете му, устните ѝ се разтваряха умолително.
Но нямаше нужда да го моли, защото тя беше неговата съвършена фантазия. Той на драго сърце щеше да ѝ даде всичко.
Той я целуна отново, потапяйки се в нея, потъвайки в момента. Без да се опитва да пресметне следващата си стъпка в съблазняването.
Просто се наслаждаваше на всеки атом от съществото ѝ.
Там, в неговите ръце. Поддаваща се под напора му. Вкопчена в него. Отдаваща се.
Устата ѝ, езикът ѝ, тялото ѝ, което се извиваше под него и омекваше все повече и повече, сякаш силите я напускаха, докато той набираше сила и мощ, ставаше все по-твърд, напираше от сила и страст.
Той издърпа кашмирения пуловер през главата ѝ и го хвърли встрани, разкривайки млечна кожа и черна дантела в мрака, осветяван едва-едва от светлините на града, които се процеждаха през прозорците.
Тя потрепна от досега на студения въздух до тялото ѝ и той се почувства виновен, че бяха тук, а не в легло с топли завивки, където щеше да ѝ бъде уютно.
Не би възразил на меки завивки, вместо мрамора и кожата като елементи в неговата фантазия.
Боже, щеше да е толкова красиво, да се изтягат в най-финия бял памук в студен ноемврийски ден, обгърнати в уют и удоволствие и усмивки, без страх, че другият щеше да се събуди и да изчезне в студа навън.
Щеше да бъде красиво. Но сега той щеше да се съсредоточи върху красивия момент, който държеше в ръцете си.
Той прокара ръце по гърба ѝ, за да я стопли, притисна я към гърдите си. Тя издърпа нагоре пуловера и ризата му с настойчивост, принуждавайки го да спре да я гали, за да свали дрехите си и да ѝ позволи да се зарови в топлината на тялото му.
На лицето му заигра усмивка, мъжествена и свирепа, предвкусваща топлината, която щеше да ѝ даде. Той притежаваше силата да я удържи. Той владееше този свят от ухания и вкусове, с които да я съблазни. Той знаеше как да я направи щастлива. Утре, кой знае, жените се променяха до неузнаваемост между нощта и деня. Но тази жена – тази крадла в ръцете му – той знаеше как точно да я направи щастлива.
Тази увереност изпълни целувката му, непреклонността на прегръдката му. Ръцете ѝ се плъзнаха под мишниците му и се вкопчиха в гърба му, релефа и очертанията на дните, изпълнени с труд и усилие, всяка нейна милувка го караше да се чувства по-силен, по-уверен, по-желан.
Той я целуваше отново и отново, неспособен да се насити на устните ѝ, на прелестното чудо на кожата ѝ под дланите му, на гърдите ѝ.
Той свали сутиена ѝ и го хвърли върху пуловера.
Гърдите ѝ бяха толкова събудени и нетърпеливи за ласките му. Също като бедрата ѝ, които се извиваха към неговите, издигаха се и се спускаха. Нетърпеливи като устните ѝ, които отвръщаха на целувката му с толкова много страст, че скоро стана невъзможно да я нарича неговата целувка или да определи кой я беше започнал, единственото сигурно беше, че никой не искаше да я прекъсне.
Но тя се откъсна устните му, за да си поеме дъх и да се спусне по рамената и бицепсите му, плъзгайки устни по кожата му.
С всяко докосване на устните ѝ той усещаше как възбудата му нарастваше, как ставаше все по-голям и по-твърд, докато накрая не му оставаше нищо друго, освен да напипа ципа върху хълбока ѝ и да изхлузи кожения панталон от бедрата ѝ.
Но нейната кожа... освободената кадифена плът... о, тя също беше изящна.
Както и начинът, по който потръпнаха бедрата ѝ, когато дупето ѝ се озова на студения мрамор. Той плъзна длани под дупето ѝ и я повдигна, едновременно за да я предпази от студения камък и за да сграбчи меките закръглености.
Тя обви ръце около кръста му и се притисна към него с такава сила, че цялото ѝ тяло затрепери.
Той придърпа двата пуловера и ги разстла, за да има къде да положи тялото ѝ върху мрамора и я положи отгоре.
Тя се опита да се съпротивлява. Тя не искаше да се отдели от него.
Но тук той беше господарят. Хвана китките ѝ и я натисна надолу. Щом почувства неговата хватка върху китките си, тя престана да се бори, очите ѝ пламтяха, гърдите ѝ се надигаха, тялото ѝ се извиваше послушно и гъвкаво.