Той я положи върху пуловерите и доближи китките ѝ, за да ги прихване с една ръка. Тя тръпнеше необуздано, тялото ѝ сияеше като седеф в тъмното.
Когато той докосна женствеността ѝ, цветето вече беше влажно.
Само миг... и тя свърши. Той се наслаждаваше на тази власт над тялото ѝ, което се извиваше, разтапяше и стенеше послушно в ръцете му. Можеше да прави това с часове.
Но когато тя свърши толкова безпомощно, китките ѝ се извиха в хватката на ръката му, бедрата ѝ се тласнаха към дланта му, тялото ѝ затрепери като жертва на олтара... той просто изгуби контрол. Не можеше да чака нито миг повече.
Той отвори ципа на дънките си със свободната си ръка и я придърпа към себе си, все още усещайки вълните на отшумяващия оргазъм по тялото ѝ, което пулсираше в неконтролируем ритъм.
Беше удивително, че дори тогава той успя да се овладее още няколко секунди, за да не свърши веднага, да се притиска към нея в див танц, да гледа как очите ѝ се затварят, да усеща как мускулите ѝ отново започват да се стягат около палеца му, около члена му. Тя беше толкова изумителна, легнала върху мраморния плот, наполовина облечена в кожа, толкова стройна и бяла, и негова. Сърце не му даваше да свърши толкова бързо.
Но тя беше толкова невероятна. Не можа да издържи колкото дълго искаше. Когато тя свърши отново, той я последва със страстен тласък и взрив от чувственост.
На Кейд ѝ отне доста време, докато реши какво да прави сега.
Мраморният плот изключваше гушкане. Още по-малко с мъж, който те презираше и който ти беше заговорил на ти едва преди няколко минути, при това само защото се канеше да прави секс с теб. Доколкото можеше да предположи, той всеки момент щеше да я изрита навън.
Той все още стоеше изправен или по-скоро надвесен над нея, отпуснат върху ръцете си. Лицето му, толкова изопнато и напрегнато допреди няколко минути, сега беше напълно умиротворено, почти сънено. Той не затваряше очи нито за миг. Кейд може би предпочиташе той да беше затворил очи, но не, погледът му продължаваше да се плъзга по тялото ѝ. Тези негови френски устни, обикновено толкова присвити и прецизни с мелодичните гласни, които изричаше, сега бяха смекчени в дъга.
Всъщност той изглеждаше доста щастлив.
Естествено, кой не би бил щастлив, ако беше мъж и жените му се хвърляха в краката или се събличаха и се просваха пред него в мига, щом ги докоснеше. Как да не бъде щастлив?
Тя затвори очи. Ръцете му я бяха докосвали точно както си бе представяла. Толкова силни и уверени и... деликатни, когато трябваше да проявят нежност.
Те несъмнено познаваха нейната температура на топене.
А ето, че вече я беше темперирал, прекалено бързо, при това. Студенината на мрамора проникваше в костите ѝ.
Той се облегна на една ръка и положи другата си ръка върху корема ѝ, галейки я лениво.
Това помогна донякъде.
Кейд вече не се чувстваше толкова изолирана и ненужна.
Но ѝ стана студено. И тя не знаеше какво да каже. А той но предлагаше идеи за разговор.
И тогава, съдейки по стичащата се топла струйка между бедрата ѝ, тя осъзна стреснато, че за първи път в живота си беше правила секс без предпазни средства.
О, мили боже. Кейд вземаше противозачатъчни, но... той може би си имаше приятелка, онази Шантал. И кой знае с колко други жени спеше, имайки предвид тази сексапилна уста и ръце, и тъмни очи, и арогантността му, и всичкия този шоколад.
Вече изплашена до истерия и измръзнала, с леко гадене и присвиване в стомаха, Кейд се извърна встрани от него.
Леката извивка на устните му изчезна и той се отдръпна назад. Прокара длан по лицето си, отмятайки косата си назад, и продължи да я гледа.
Изнервяше я този напрегнат, мълчалив поглед. Не можеше ли той просто да престане да я гледа?
Тя се облече, наполовина извърната от него, с наведена глава. Не знаеше какво да каже или направи.
Кейд продължи да се опитва да измисли нещо, но какво? "Благодаря"? В никакъв случай. Нямаше начин да му благодари, задето беше правил секс с нея. "Е, беше ми приятно"? О, боже. "Ще се видим ли утре?" Не, не, не!
– Сега вече мога да ти приготвя чаша горещ шоколад – каза той. Мрачната дрезгавина в гласа му беше изчезнала. Беше внимателен, а не опасен. С прокрадващи се закачливи, но предпазливи нокти. – Вероятно ще бъде по-добър от твоя.
Тя вдигна глава и го погледна.
– Наистина ли? – да ѝ приготви горещ шоколад? Като жест към някого, когото в известен смисъл харесваше?