– Наистина. Всъщност почти сигурно е по-добър от твоя – той се засмя насреща ѝ.
Кейд присви очи.
– Не си опитвал моя.
– Ти не си опитвала моя – парира я той.
За горещия шоколад ли говореха, или за още нещо?
– Опитай – той я вдигна и я положи отново върху мраморния плот. – Гледай как се прави. И си облечи пуловера, преди да си замръзнала.
Но Кейд забеляза, че той не облече своя пуловер, нито дори ризата си. Полугол, явно нехаещ за студа, той изсипа подправките една след друга в съда на огъня, разбърквайки млякото, шоколада и какаото, увлечен в приготвянето на горещия шоколад за Кейд. В движение тялото му беше невероятно красиво. Стройно и източено, то се отличаваше със съвършената мъжествена форма на плосък корем и широки рамена, тъмни къдрици върху гърдите, косата му, затъкната зад едното ухо, падаща свободно върху бузата му от другата страна. Той владееше до съвършенство всяко движение, с ловкост и лекота.
– От Занзибар ли доставяш индийското орехче? – попита тя, поднасяйки чашата към устата си, така че топлината да сгрее ръцете и лицето ѝ.
Очите му се спряха върху нейните с пълно разбиране.
– Понякога.
Тя отпи бавно. Наистина беше вкусно. Плътно и гладко, с лек намек за скритите в дълбините подправки, какаото я сгря до сърцевината на нейното измръзнало, отскоро непохватно тяло. Той беше използвал канелата, индийското орехче и ванилията, които тя беше извадила, но Кейд знаеше, че нейното какао не би имало същия вкус.
Когато го изпи, тя погледна гладкия кафяв филм, който покриваше дъното на чашата, но никой никога не беше гадал бъдещето по утайката в чаша горещ шоколад.
– Ще се обадиш ли да повикаш полицията?
– Успя ли да откраднеш ценни документи, които ще използваш в продуктите на "Кори" без моето позволение?
– Все още не. Още по-малко, ако смяташ да ми дадеш позволение. Тогава всичко ще стане много по-просто.
– Искаш да кажеш по-ефективно. Американците имат склонност да бъркат ефективността с простотата.
– Двете понятия са свързани.
– Това са напълно различни понятия – той се облегна на мраморния плот, държейки бялата чаша пред гърдите си, която контрастираше с мургавата му кожа и тъмното окосмяване. Ако беше пресметнал всяко движение, за да я съблазни отново, не би могъл да го направи по-добре. – Не знам. Обаждането в полицията ми се вижда загуба на чудесна възможност.
Възможност?
– За изнудване – той ѝ се усмихна полека.
Кръвта замръзна във вените ѝ. Беше му дала множество възможности за изнудване, нали? Самото проникване в лабораторията му нощем. Колко ли трябваше да плати компания "Кори", за да потули тази история? Ами секса върху плота... дали той имаше записваща камера някъде тук? Тя отново се зае да оглежда помещението, опитвайки се да различи някое от онези малки устройства, които беше видяла в магазина за техника в Халите.
– Какви са твоите условия на изнудването?
Миглите му се спуснаха, а пръстите му стиснаха чашата.
– Не мисля, че трябва да ги споделям с теб точно сега, но... може би утре по някое време. На някое... малко по-удобно място. Тогава ще мога да ти ги опиша в подробности.
Смразената ѝ кръв се обърка от противоречивите сигнали на горещата вълна, която я заля почти моментално. За какво точно говореха? С пари ли щяха да потулят скандала, или със секс?
Явно и с двете. Той сигурно беше способен да поиска и двете. Тя не знаеше нищо за него. Освен че дори в този момент нейното най-страстно желание беше да заеме мястото на чашата с горещ шоколад в ръцете му, близо до голите му гърди, докосвана лениво и отпивана от устните му.
Какво ли би си помислил, ако тя просто се доближеше до него и положеше глава до сърцето му?
Че тя беше жалка? Че струваше 33 цента в "Уолмарт"?
Тя постави празната чаша с леко потракване върху плота, което произведе странен, студен, обречен звън в лабораторията.
– Е, благодаря ти за шоколада.
Добре че чашата горещ шоколад ѝ даде някаква финална реплика за изход.
Той издаде приглушен, слисан звук, сякаш го бяха ударили в стомаха.
– Няма за какво. Няма нужда да ми благодариш, уверявам те.
Тя не посмя да го погледне, за да не види изражението върху лицето му. Просто тръгна към вратата, устремена. Поне щеше да се постарае да не превърне оттеглянето си в позорно бягство. Не беше чак толкова унизително.
Но беше конфузно.
Той я последва и застана скрит зад вратата, докато тя пресичаше улицата, за да се увери, че се прибира, където ѝ беше мястото.