Или може би, за да се увери, че се прибира невредима в апартамента си.
Някаква сянка се раздвижи под навеса на пекарната, някой стоеше там и я наблюдаваше. Кейд погледна нататък, пулсът ѝ се ускори, готвейки се за инстинктивната реакция за бой или бягство, но сянката се отдръпна.
Тя се успокои. Който и да беше, той не я заплашваше тази нощ.
Може би беше видял Силвен да бди зад вратата.
ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА
– Силвен. Силвен.
Силвен премигна, тръсна глава и погледна Паскал.
– Опитваме се да решим какви шоколади да приготвим днес – подсети го Паскал, кимайки към оръфаната, овехтяла тетрадка на спирала, в която се пазеха рецептите от последното десетилетие. По-точно съставките за рецептите. Техниката, продължителността, всичко се пазеше в главата на Силвен Марки.
Той потри челото си.
– Pardon. Не можах да спя тази нощ.
Паскал сви устни в усмивка, сякаш му бяха хрумнали дузина възможни шеги за причините за безсъние, но той щеше да се сдържи и да ги запази само за себе си.
– Добре, прегледай тези няколко заедно с мен, а след това си върви у дома и си почини, ако искаш. Ти почти никога не си вземаш почивен ден.
Вратата между работилницата и магазина се отвори и Франсин, управителката на магазина, влезе при тях.
– Силвен, можеш ли да ми кажеш каква е тази история с крадеца? От два дни влизат хора и питат дали е вярно, а сега и една от американките, които живеят на съседната улица, спомена за някаква статия на сайта на "Ню Йорк Таймс". После пък се обади някакъв журналист от "Ле Монд". Вярно ли е, че някакъв американски шоколадов барон краде шоколада ти? Кори?
Силвен примигна отново.
– "Ню Йорк Таймс"? Днешният брой на "Ню Йорк Таймс"? Вече е излязъл? – замаян, той се опита да пресметне колко беше часът от другата страна на Атлантика.
Но тъй като никога не се беше интересувал особено от случващото се от другата страна на Атлантика, той не можа да се ориентира.
– И споменават името на Кейд Кори?
Франсин разпери ръце.
– Не съм я чела. Но предполагам, че я има онлайн.
Без повече приказки Силвен заряза тетрадката с рецептите и се упъти към лаптопа в кабинета си.
Водещото заглавие в раздел "Храна" гласеше Крадец на шоколад с всяко друго име. Той се засмя. Прекрасно. Всеки път, когато неговото име се появяваше в кулинарния раздел на "Ню Йорк Таймс", Силвен Марки удвояваше продажбите си през следващите няколко месеца благодарение на американските туристи в Париж. Той вече имаше верен контингент от американски знаменитости и неприлично богати особи, които си поръчваха неговите шоколади по куриерските служби веднъж седмично и сега списъкът несъмнено щеше да набъбне. Силвен изпитваше дълбоко удовлетворение, когато гледаше филм на Стивън Спилбърг или някое превъплъщение на Кейт Бланшет, или пък отваряше програмата Ексел на Майкрософт или търсачката Гугъл в компютъра си и се сещаше за тези прочути личности, които похапваха неговите шоколади, докато работеха над своите шедьоври.
През последните два дни блогърите отразяват историята за крадец, който краде от шоколадите на световноизвестния Силвен Марки.
Световноизвестния. Силвен се засмя отново. Беше вярно, но и толкова приятно да види тези думи на страниците на един от всепризнатите авторитети на новините.
Възможно ли е тази история да има нещо общо с Кейд Кори, дъщерята на Мак Кори и съсобственичка на шоколадови фабрики "Кори", която в момента се намира в Париж? Според някои източници, тя позволила на една жена да използва кредитната ѝ карта за един ден – авантюра, възлизаща на 30 000 долара, за да ѝ отстъпи мястото си в обучение при Силвен Марки. Снощи богатата наследница е била видяна да се промъква през служебния вход в работилницата на Силвен Марки и да я напуска няколко часа по-късно, малко преди зазоряване, когато там нямало никого другиго.
Последното твърдение не беше съвсем вярно, помисли си Силвен, като изпусна нишката на статията и се потопи в усещането за тялото на Кейд Кори до неговото, припомняйки си как беше вдигнала глава и го беше погледнала, когато я снима в лабораторията.
В момента сигурно са ѝ запалили телефона, помисли си той. Върху лицето му се изписа нещо средно между лукава усмивка и тревожно вдигнати вежди, докато той се опитваше да ги представи реакцията ѝ, когато видеше тази статия.
Безспорно най-силно го тревожеше опасението, че тя би могла да прекъсне среднощните си набези в неговата лаборатория, за да краде шоколад. Всъщност той вече се опасяваше от подобно развитие на събитията. Ами ако случилото се снощи се окажеше еднократна история, която повече никога нямаше да се повтори?