– Ne pleure pas.
Не плачи.
Тя го изгледа вбесено.
– Не плача. Студено е и духа вятър.
– Ах. Тогава ми позволи да те предпазя от вятъра – той се извърна така, че торсът му да послужи като заслон от най-силния напор на вятъра, заставайки съвсем близо до нея.
Тя стисна устни, твърдо решена да принуди очите и носа си да пресъхнат. Вероятно минаваше известно време, докато накараш очите да престанат да сълзят от вятъра. Толкова. Сигурно затова сълзенето се усили сега, когато тя се намираше в заслона на тялото му.
Имаше нещо извънредно трогателно в този жест, да застане между нея и вятъра.
Негодник.
Сигурно и това беше пресметнал.
Той понечи да заговори, спря, започна отново и накрая вдиша продължително. Тя видя как под гладката кожа на мантото гърдите му се надигнаха и спуснаха пред очите ѝ.
– Да не си попаднала на някоя лоша партида шоколадови бонбони или нещо такова? – попита той с разочароващо мек тон.
Ако Кейд си бе представяла неговата реакция – а тя не си я беше представяла – на това, че беше дала всичкия излязъл изпод ръцете му шоколад на бездомника, би се надявала жестът да го доведе до необуздана, апоплектична ярост.
– Не – тя изви устни насреща му. – Просто ми се гадеше от тях.
– Нима – той се изви назад, за да разгледа лицето ѝ.
Кейд се беше надявала да го засегне, но вместо това той явно беше успял да съзре някои доста интригуващи зеещи дупки в нейната ризница.
Тя се обърна ребром към него.
– Махай се.
– Извинявай. За всичко.
Извиняваше ли се? Кръгъл, завършен негодник. Кейд стисна юмруци в джобовете си, навела глава, борейки се със студения вятър, който караше очите ѝ да парят и сълзят.
– Но ти не би го направила, нали? – попита той.
– Да раздам твоя шоколад? Бих дала по едно парченце на всеки човек по света, ако можех – едната ръка излезе от джоба на мантото му, описвайки бърза дъга.
– Да спиш с Доминик Ришар.
Тя си спомни съвсем живо акцията по потапянето на досадника от онзи ден в Сена и се запита колко дълбок беше басейнът на този фонтан.
– Всъщност от нас двамата ти си обсебеният от него. Върви да спиш с него ти.
Той я изгледа с възмущение. Кейд се завъртя на пета и продължи по пътя си, без да знае със сигурност къде точно отиваше. Но той беше поне една глава по-висок от нея. Не му беше трудно да я настигне с няколко широки крачки.
– Това означава ли, че ти си обсебена от мен?
Тя не спря да върви, но го измери с озадачен поглед.
Той го беше казал уж на шега, но... изглежда на този етап нейната обсебеност беше станала унизително очевидна. Кейд се изчерви, напъха ръцете си още по-дълбоко в джобовете и се вглъби в чакълените камъчета.
Силвен не каза нищо повече, но когато тя го погледна крадешком минута по-късно, той изглеждаше напълно щастлив и доволен от живота.
Е, това си имаше своите позитивни страни. Все някой в този живот беше щастлив и доволен.
Той я изпрати до апартамента ѝ и остана да гледа невъзмутимо контролното табло, докато тя въвеждаше кода за достъп и сградата.
Нещо в нея, горещо и тъмно, се раздвижи. Какво означаваше неговото съсредоточено внимание? Че нейното нахлуване с взлом щеше да предизвика ответен удар? Тя повече никога нямаше да може да си легне в удобни памучни гащички и стара фланелка.
Той се наведе съвсем близо до нея, почти прелюдия към целувка.
– Все още ли пазиш ключа за моята лаборатория?
Пръстите ѝ се обвиха около дубликата в джоба ѝ, който си беше извадила от въпросния ключ. Тя го изгледа, без да продума.
Той задържа погледа ѝ за момент, докато ключът не започна да пари в дланта ѝ. Дишането ѝ стана затруднено и дори ѝ се стори, че единственият начин да си набави кислород беше чрез дишане уста в уста.
Той не я попита за дубликата. Извърна се настрани и се поколеба.
После се обърна отново към нея и отлепи кичура коса, който вятърът беше залепил върху устните ѝ. Облеченият в кожена ръкавица палец остана за момент върху извивката на устата ѝ.
След това той прекоси улицата и влезе в своята лаборатория.
ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
Ключът в джоба ѝ влудяваше Кейд през цялата вечер, която тя прекара навън със студентите.
Вечерта беше страхотна. Излизане с истински парижани, които нямаха представа коя беше Кейд Кори, хора на нейната възраст, които сякаш нямаха други отговорности, освен да се наслаждават на студентския живот, докато можеха. От бара отидоха да танцуват на някакво парти, където беше пълно с двайсет и няколко годишни хора, които се държаха като тийнейджъри. Или по-скоро предлагаха съвършено нова перспектива към поведението и държането на двайсетгодишните. Купонът беше невероятен.