И се случваше в Париж. И Кейд беше част от него.
Но тя не спираше да мисли за ключа в джоба си. Постоянно се питаше дали Силвен Марки я чакаше спотаен в сенките на своята лаборатория. Или беше проникнал в нейния апартамент, планирайки да ѝ налети в леглото.
Възможността тлееше в нея през цялата нощ, разсейваше я от партито, притегляше я с тъмна сила.
Тя се мъчеше да я игнорира. Опитваше се да се потопи в забавната вечер, която беше много по-здравословна и полезна за нея от някаква глупава мания.
Но възможността не ѝ даваше мира. Тя прекара цялата вечер в състояние на възбуда и обострена чувствителност, които се опитваше да прикрива. Зърната на гърдите ѝ се очертаваха под копринената блуза, сякаш мислите за мрака и голата кожа протичаха през нея на топли вълни на сексуална възбуда, подвеждайки един от студентите, който почти си въобрази, че той беше обектът на нейния интерес.
Но не беше. Кейд не можеше да го удостои дори с поглед.
Когато таксито я остави пред кооперацията в четири часа сутринта, тя беше напълно обсебена от влудяващото желание, но тръгна нагоре по стълбите към апартамента. Изхлузи ботушите от отмалелите си крака и се хвърли на леглото, както беше облечена в пропитите с миризма на тютюн дрехи, казвайки си, че беше взела правилното решение за вечерта.
Но се чувстваше като наркоман след трудния избор да прекара една вечер без дрога.
Което беше абсурдно, защото човек не можеше да се пристрасти към нещо само от една доза, нали?
Силвен беше планирал всичко. Щеше да ѝ приготви един от онези шоколади, които я омагьосваха. Щеше да я преведе стъпка по стъпка през процеса на подгряване на слаб огън, разтапяне, поглаждане, разстилане, докосване, вкусване, потръпване от удоволствието на вкуса. Щеше да я съблазни толкова бавно, измъчвайки и двамата със сладка протяжност, увил пръсти около нейните, докато бъркаха разтопения шоколад, застанал плътно зад нея, така че тялото му да се потрива в гърба ѝ, пръстите му щяха да плъзнат по ребрата ѝ, надолу към корема, нагоре към гърдите ѝ, докато в същото време щеше да ѝ даде да разбърква нещо, възбуждайки я още по-силно, смесвайки нейната шоколадова мания с усещането на ръцете му.
И този път нямаше да забрави темперирането.
Беше си представял ароматите, които щеше да ѝ даде да помирише, вкусовете, които щеше да ѝ предложи да опита, докато я съблазняваше. Беше наредил бурканите и кувертюрите и кесиите върху мраморния плот.
Но тя не идваше.
Той стоя там цялата нощ. Опитваше се да се откаже, да признае пред себе си, че тя нямаше да дойде и да се прибере вкъщи. Но тогава го сграбчваше съмнението. Ами ако я изпуснеше? Ами ако пет минути, след като той си тръгнеше, тя влезеше в неговата лаборатория?
И тогава той събличаше сакото си и продължаваше да чака.
Но тя не идваше.
СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
– Бил си тук цялата нощ? – попита Паскал с изумление. Той огледа изцапаните съдове, разхвърляните продукти, новите шоколадови бонбони, които блестяха във формата на големи, почти черни капки, все още не напълно охладени. Мъждивата светлина на есенното утро проникваше през високите прозорци и хвърляше отблясъци по стените. – Какво, да не си имал пристъп на вдъхновение?
– Не ми се говори за това днес – каза Силвен. – Съжалявам.
Паскал го погледна изпитателно и отвори уста, може би да попита дали всичко беше наред, но Силвен вдигна длан.
– Нито за каквото и да е друго. Пардон.
Още един изпитателен поглед, но Паскал прояви уважението, което един метр шоколатиер заслужаваше в собствената си бърлога и не продължи да настоява за отговор. Той го остави сам и кимна на другите да излязат навън. Паскал дори смъмри Франсин, когато тя се опита да му съобщи, че имаше нови покани за интервюта.
Силвен привърши с охлаждането на шоколадовите бонбони, които беше направил малко преди разсъмване, когато трябваше да си намери някакво занимание, с което да заглуши разочарованието от безплодното чакане. Той се върна сред les petites dames blanches, взе една от малките кесии, в които пакетираха отделните шоколадови бонбони за сватби и светски вечери. Завърза кесийката с канапа, който се беше превърнал в негова запазена марка, и се насочи към предната част на магазина, където повика продавача, обслужващ опашката.